Суша унищожила империята на маите

От десетилетия учените се чудят има ли климатът нещо общо със залеза на цивилизацията на маите, развивала се в продължение на 7 века от 300-та до 1000-та година. Мултидисциплинарен екип прави прецизно датиране на археологически обекти и обстойни проучвания на климатичните данни от последните 2000 г. Изводът на учените е, че цивилизацията на маите процъфтява и залязва в синхрон с промените в климата.

Учените възстановяват количеството на валежите в района, обитаван от маите, по проби, взети от сталагмити в пещера, намираща се само на 3 мили от древния град на маите Уксбенка в джунглите на южен Белиз. Те сравняват диаграмата за промените във валежите с  подробния запис на политическите събития, гравиран от маите на техните монументални каменни паметници, пръснати из всичките им градове в района. 

Необичайно обилните валежи в периода между 450-та и 660-та г. са се отразили благоприятно на реколтата в района, което пък е довело до демографски бум. Процъфтяват градовете Тикал, Копан, Каракол. Този влажен период обаче е последван от засушаване, продължило към 4 века, което води до спад в добивите, а оттам - и до разпокъсване на населението, което започва да мигрира в търсене на по-плодородни земи. Следва политически колапс. Най-жестоката суша е между 1020-та и 1100-та година и следва непосредствено драстичния упадък на главните центрове на цивилизацията на маите. Очевидно това е резултат от демографски срив, предизвикан от глада заради многогодишните лоши реколти. Със спада в числеността на населението императорите на маите фактически са останали почти без поданици и са загубили власт и влияние, смятат изследователите.