Как убийството на Кенеди промени телевизията

В музея на журналистиката Newseum във Вашингтон се съхранява телеграма, пусната от репортера Меримен Смит до United Press International на 22 ноември 1963 г.: „Три изстрела са произведени по кортежа на президента Кенеди в центъра на Далас". Журналистът пръв разказал на света какво се случва, без самия той да е наясно със събитията. Съобщението е изпратено от телефон в колата, която следва кортежа на 35-тия президент. Сензационната новина струвала на Смит няколко синини, защото той се сбил с кореспондента на Associated Press, който също се опитвал да се добере до слушалката. 

Официално Белият дом съобщава за смъртта на президента час след разстрела. Но Америка узнава трагичната вест преди това, когато водещият на CBS Уолтър Кронкайт в пряк ефир обявил: „Току що получихме съобщение от нашия кореспондент Дан Ратер в Далас. Той е получил потвърждение, че президентът Кенеди е мъртъв." 

В началото на 60-те години на миналия век телевизори имат почти 47 милиона домакинства в САЩ. През 1950-та те са били едва 10 милиона. През 1960-та около 70 от 180 милиона американци гледат дебатите на кандидатите за президент Джон Кенеди и Ричард Никсън. Който няма апарат у дома си, гледа политическите двубои в заведение или в голям магазин. 

В момента на трагичното събитие телевизионният канал CBS излъчва сапунката „Как се върти земята" (As the World Turns). Сериалът бива прекъснат, но тъй като технологиите в средата на миналия век не са позволявали незабавно включване в ефир от новинарското студио, първите съобщения за изстрелите в Далас чете зад кадър дикторът Уолтър Кронкайт. На екрана има надпис „CBS News Bulletin". Вижте прекъсването на програмата на CBS с трагичното съобщение на Кронкайт зад кадър.

Същото правят и два други канала - NBC и ABC. 20 минути след покушението CBS и NBC пускат на живо водещи, които четат последните сводки на информационните агенции. CBS премества Кронкайт от студиото в нюзрума. В последствие и до наши дни това става практика. 

От момента на обявяването на смъртта на Кенеди до края на траурната церемония започват „Четирите дни", които влизат с това наименование в американската медийна история. Каналите се отказват от развлекателните си програми и излъчването на рекламни блокове. CBS, NBC и ABC преминават на непрекъснат лайф. 

Ли Харви Осуалд, бивш морски пехотинец, е задържан на 22 ноември в кино Texas Theatre. Два дни е разпитван в главното управление на полицията на Далас, а на третия е трябвало да бъде преместен в окръжния затвор. В този ден, 24 ноември, NBC предава едно от траурните мероприятия, когато кореспондентът Том Петит иска живо включване. Той се намира в мазето на полицейското управление в Далас, откъдето всеки момент трябва да премине Осуалд. Екипът предава на живо от мястото на събитието въпреки огромните размери и тежест на камерите, които едва се побират в тясното помещение. Няколко секунди след като се е появил сред журналистите, Осуалд е застрелян от собственика на нощен клуб Джак Руби, който по-късно обяснява простъпката си с желание на помогне на вдовицата на президента Жаклин Кенеди, да не се появява в съда. Убийството на убиеца на президента става на живо в прекия ефир на NBC, шокирайки зрителите и остава завинаги първото в историята на телевизията документирано отнемане на живот. Eто архивните кадри. 

Самият момент на убийството на Кенеди не е бил заснет от нито един канал. Редакторите сметнали, че разходката на Кенеди и съпругата му по Далас, не е кой знае колко важно и всички екипи се готвили за речта му, няколко часа по-късно. В последствие се оказва, че все пак някой е снимал трагичните мигове – операторът любител Ейбрахъм Запрудер. Става дума за 26-секундно видео без звук. CBS не успява да се сдобие със записа, но излъчва разказ на журналист, който го е гледал. 

На 29 ноември част от кадрите на видеото са публикувани в таблоида Life, закупил лентата от Запрудер за 150 хиляди долара. В национален ефир кадрите са показани за първи път едва през 1975 г. и предизвикват вълна от гняв и възмущение у щатските зрители.

Според статистиката на Nielsen, в момента, когато от Белия дом официално потвърждават смъртта на Кенеди, в САЩ са включени над 45 процента от всички домашни телевизори. А когато ковчегът с тялото на президента пристига в Арлингтонското мемориално гробище на 25 ноември 1963 г., в страната работят 81 процента от телевизорите. Това са най-високите рейтинги в телевизионната история на САЩ, сравними само с гледаемостта по време на трагедията от 11 септември 2001 г.