Наука14 март 2014

Епитафия: „Покойният беше ужасен. Добре че умря.”

„Веселите гробища" в Сапънца забавляват предимно туристите

„Покойният беше заклет пияница и досадник. Постоянно досаждаше на съседите, докато не го блъсна кола за радост на цялото село."

Да, това е написано на една от надгробните плочи в румънското село Сапънца. Всъщност подобни, хапливи и шеговити са епитафиите върху всички паметници в тези „весели" гробища.

Сапънца се намира в близост до границата на Румъния с Украйна. Без никакво преувеличение – това вероятно са най-жизнерадостните послания, изпратили покойните в отвъдното и напомнящи на живите, че малка доза хумор е от полза дори в най-печалния момент от битието.

Надгробните плочи са разкрасени с ярки цветове и рисунки от живота на погребаните, докато са били още на този свят. Може би това е единственият гробищен парк на земното кълбо, където посетителите (за опечалените не е много ясно) се усмихват, смеят се, а понякога направо се кикотят от духовитите изречения върху стелите.

Принципът „за мъртвите или добро, или нищо" тук е погазен из основи, пише exrus.eu. Авторските комикси изобразяват абсолютно достоверно всички недостатъци на покойния или покойната приживе. Няма значение дали той е бил алкохолик, грубиян, насилник, обикновен простак или пък тя – лека жена или проклета вещица. Често рисунките са съпроводени с четиристишия с фриволно съдържание.

Днес „Веселите гробища" или „Чимитирул-Весел" са в Списъка на обектите на Световното наследство на ЮНЕСКО. Охраняват се като паметник на културата и са същински магнит за туристи от цялото земно кълбо.

Основател на това чудо на чудесата е Стан Йон Петраш, който също е погребан тук. Сигурно е бил добър човек, щом неговата епитафия, написана от наследника му в занаята гласи: "Тук почива мъж, който през целия си живот не е причинил никому никаква злина."

Първите странни произведения на изкуството се появили в Сапънца през 1930 година, когато местният художник и дърворезбар Петраш започнал да изявява таланта си в селските гробища. Много от коментарите върху надгробните плочи са писани от първо лице, като че ли покойният сам се охарактеризира. В първите плочи авторът използвал предимно тъмносини нюанси, но по-късно всеки цвят придобил скрито значение: зеленият олицетворявал живота, жълтият – плодородието, червеният – страстта, черният – смъртта. На територията на гробищния парк днес има около 800 кръстове с разнообразни форми, пише travel.ru.

Селският философ и поет Думитру Поп (Dumitru Pop) – продължител на делото и ученик на Петраш – се занимава с изработката на барелефи и рисунки от живота на селяните. В ателието на Поп може да се поръча разноцветна паметна плоча като офертите започват от 200 евро.