Петима герои, за които никога не сте чували

1. Охранителят, който свали президент

Не, не става въпрос за атентатор, нито за конспиратор, нито за друг политик, а за човек, чиято съобразителност го превръща в герой... за един ден, пише Cracked.

През 1972 г. по време на дежурство в щаба на демократите Уотъргейт, Вашингтон охранителят Франк Уилс забелязва, че на няколко врати са залепени ленти тиксо, които ги държат отворени. Той ги скъсва и продължава да патрулира. Когато се връща на същото място по-късно вечерта, той вижда, че тиксото е заменено. Франк решава, че явно в сградата има някой и звъни в полицията.

Нарушителите са заловени, а действията им се свързват с кампанията за преизбиране на президента Никсън. След сериозните обвинения, отправени към самия Никсън, той си подава оставката през 1974 г. и… става автор на няколко бестселъра.

За сметка на това Франк Уилс, съвестният американец, който просто си е вършел работата, потъва в неизвестност почти толкова бързо, колкото се и прочува. През 1976 г. самият той играе в политическия трилър на Алън Пакула „Цялото президентско войнство", но като цяло с това се изчерпва интересът към него. Франк дори не получава повишение след предотвратяването на манипулираната президентска кампания.

В действителност, когато напуска работата си, така и не успява да си намери друга. В един университет му отказват назначение като охранител с извинението, че не желаят да си имат неприятности с държавата. До края на живота си през 2000 г. Франк Уилс тъне в мизерия, няма пари да си плати тока, пере дрехите си в кофа. През 1983 г. дори е осъден на 1 година затвор за кражба на обувки за 13 долара…

http://s0.wdstatic.com

Ричард I се прославил със своите военни подвизи и кръстоносни походи. Когато острието му не било насочено към неверници, евреи или нови земи, той воювал с братята си. За 10 години управление само 6 месеца той прекарал в Англия. Неукротимият му дух предполага и геройска смърт. Не съвсем. Ричард е убит на 42-годишна възраст от арбалета на... дете. Или поне така твърди една от известните легенди за него.

Името на детето е неизвестно за историците и всеки го именува по различен начин, ние просто ще го наречем Х. Когато Лъвското сърце пристига в земите на малкия Х, за да потуши надигнал се бунт, той убива братята и бащата на момчето. Когато повечето защитници на крепостта били мъртви, Ричард решава да се разходи покрай стените. И там, историците казват, Лъвското сърце паднал… от смях. На върха на стената, съвсем сам малкият Х отбивал с тиган стрелите и крещял обидни думи с цяло гърло. Гротескният вид на момчето развеселил Ричард. Когато обаче Х видял краля, той съвсем на сериозно стрелял с арбалет по него. Пропуснал, но само първия път. Втората стрела уцелила Ричард в рамото. На пръв поглед раната не била сериозна, но лекарите така и не успели да я почистят добре и тя гангренясала.

На смъртния си одър кралят помилвал момчето, но щом умрял, войниците му убили Х по жесток начин.

След Ричард престола заел неговият брат Джон и за кратко време изгубил повечето територии от огромните владения на Лъвското сърце. Ако Ричард бе оцелял достатъчно дълго, за да има свое дете, короната нямало да попадне при Джон, който поради големия брой загубени битки бил наречен „мекия меч". След особено неприятно поражение бароните му го принудили да подпише документ, с който Джон оставал крал само на документи. Ако не било късметлийското попадение на малкия Х, което да сложи край на победния ход на Ричард I, може би днес кралската фамилия на Англия нямаше да има само представителни функции, а демокрацията за англичаните може би щеше да бъде само далечно ехо.

3.  Робинята, с чиято помощ Новият свят бе завладян


Испанският конкистадор Ернан Кортес винаги е смятан за завоевателя на дивата Ацтекска империя в нейния кървав възход, но той е нямало да стигне никъде без своята наложница Доня Марина. Да погледнем цифрите. По това време ацтеките са наброявали около 20 000 000! Кортес е дошъл с 600 души, били те и добре въоръжени. Твърдението, че те са победили безчетните ацтеки е несериозно. По-вероятно е Кортес да лежи на жертвения олтар още първата седмица. Какво се е случило обаче?

Малко след като пристигнал, му били подарени 20 робини. Ла Малинче, по-късно известна като Доня Марина, била сред тях. Тя станала „преводач" на новодошлите, тъй като нито един от испанците не познавал земята, езика или пък културата на местните. Всякакви подкрепления били на месеци разстояние, но с помощта на Марина испанската армия избягвала капани, създавала си съюзници сред местните и си проправяла път към столицата Теночтитлан, която в крайна сметка се предала без бой. Историците все още не могат да дадат еднозначен отговор как точно една шепа хора успели да завладеят тази огромна империя.

Най-интересната теория е, че Марина се е възползвала от религиозно пророчество и символика, за да надхитри своите и да ги накара да мислят, че Кортес е земното въплъщение на техния бог Кецалкоатъл (пернатата змия). В момента, в който благочестивият император разбира, че е изигран, вече е късно.

Разбира се, в никакъв случай не одобряваме отношението на колонизаторите към местните хора и традиции. Но я има и другата страна на монетата, за която сигурно рядко се замисляме.

Всекидневният живот в империята на ацтеките е приличал на филм на Роб Зомби. По време на 4-дневен фестивал били пожертвани 84 400 души, за да омилостивят бога на слънцето и той да не им праща апокалипсис. Никой не може да каже със сигурност какво би станало, ако на Кортес му бяха изпратили не толкова хитра робиня. По негово време ацтеките са били готови да пожертват 84 400 души, за да изпросят милост от техния слънчев бог и той да не им праща апокалипсис. Може би Кортес и хората му щяха да бъдат убити, следващите десетилетия ацтеките щяха да изучават техните оръжия, а стотици години по-късно сигурно ние щяхме да треперим от страх да не би някой боен самолет на ацтеките да не бомбардира града ни като жертва на слънчевия бог...

4. Златотърсачът, който се натъкна на океан от злато... и се отказа от него

През 1886 г. златната треска в Южна Африка вече е в разгара си и златотърсачите преравят земята усърдно. Сорс Харизон не е бил сред най-ентусиазираните златотърсачи, но пък е притежавал огромен късмет. Той буквално се натъкнал на голяма буца злато, която просто си стояла в земята. Подал своя иск, започнал работа и скоро към него се залепили всички нехранимайковци от района. След време Сорс очевидно се отегчил, продал своя иск за 20 долара и изчезнал. Никой не знае какво се е случило с него след това. Някои казват, че Сорс никога не е съществувал и че името му е резултат от грешно изписване на „Джордж Харисън“ върху листа с иска, който също продал своята заявка за 20 долара и си тръгнал... но бил изяден от лъв.
Любопитен факт е, че Сорс е името на римски бог на късмета.

Земята около образувалото се около златната буца селище скоро щяло да прерасне в Йоханесбург. Днес е най-големият град в Южна Африка и износител на огромна част от диамантите и златото в света и ако някой друг, а не Сорс бе намерил златната мина, може би щеше да появи повече разум (или скъперничество) и щеше да си я задържи за себе си. Така вместо град Йоханесбург щеше да е огромна индустриална мина и цялото злато да принадлежи на един-единствен човек.

С други думи, без митичната фигура на Сорс Харизон и неговото късметлийско откритие, Йоханесбург никога нямаше да съществува.

5. Търговецът на въглища, който спаси кралят Слънце

Когато в крайна сметка детето се събудило, веднага започнало да се подиграва на бедния вид на къщата, на дрехите, с които било преоблечено, на храната, която му била приготвена. След още известно време отвън се чули гласове и половината кралска стража влетяла в малката стаичка. Оказало се, че Жако е спасил момчето крал Луи XIV от ранна смърт.

В знак на благодарност Луи обещал на спасителя си несметно богатство. Историята не ни казва дали младият владетел си е спазил обещанието, но едно е сигурно – без намесата на Жако модерна Франция и всички хубави неща, които дошли от това време, нямаше да ги има. Луи XIV прекарва 72-годишното си управление, като обединява разпокъсаните райони на Франция и... харчейки парите си за изкуство и култура. Цялото това разточителство впоследствие докарва сериозен дълг на Франция и допринася за избухването на Френската революция, което пък е едно от най-значимите исторически събития с отклик и днес.