10 талантливи безумци, дали на света велики идеи (част втора)

Списък с не съвсем здрави психически световноизвестни автори направи AdMe.ru. Те са подарили на човечеството не само великолепни литературни произведения, но и гениално творческо вдъхновение за много години напред. (Първа част - вижте тук).

Пациент 5: Джонатан Суифт (1667-1745) 

Диагноза: болест на Пик или Алцхаймер — специалистите спорят по този въпрос

Симптоми: Виене на свят, дезориентация в пространството, загуба на памет, неспособност да разпознава хората и предметите наоколо и да улавя смисъла на човешката реч

История на болестта: Постепенно засилване на симптомите, които в края на живота му го довеждат до слабоумие

Идеи, подарени на света: нова форма на политическа сатира. „Пътешествията на Гъливер" не е първият саркастичен поглед на просветения интелектуалец върху обкръжаваща действителност. Новаторството не е в писателските възгледи, а в гледната точка. Докато останалите критикари гледали на живота през увеличително стъкло или през телескоп, деканът на събора „Св. Патрик" наблюдава битието през лупа, изкривяваща и уголемяваща негативните детайли. По-късно, гледайки през същата лупа, живота ще опишат саркастично Николай Гогол и Салтиков-Шчедрин. 

Пациент №6:
 Жан-Жак Русо (1712-1778) 

Диагноза: Параноя

Симптоми: Мания за преследване. На Русо навсякъде му се привиждали заговори. Водел скитнически живот. Не се задържал никога на едно място, подозирайки, че приятелите му и познатите са или в комплот срещу него или го подозират в нещо.

История на болестта: Психопроблемите на Русо се задълбочават по време на конфликта му с църквата и правителството (началото на 60-те години на XVIII в. След излизането на книгата му „Емил или За възпитанието"). Веднъж гостувал в един замък и си въобразил, че домакините му го обвиняват за смъртта на техния слуга. Русо настоял за аутопсия на покойника, за да докаже невинността си.

Идеи, подарени на света: педагогическата реформа. Съвременните методи за възпитание приличат много на „Емил". Вместо репресивния подход Русо предлага ласка и поощрение. Смята, че детето не бива да се затормозява с механично заучаване на сухи факти, а всичко да му се обяснява с живи примери. Само тогава то ще бъде психически подготвено за възприятие на нова информация. Русо смята, че задачата на педагогиката е да развива заложените природни таланти у детето, а не да коригира личностните особености. Идеята за правова демократична държава е развита в произведението му „За обществения договор или принципи на политическото право". 

Пациент 7: Николай Гогол (1809-1852) 

Диагноза: Шизофрения, циклофрения

Симптоми: Зрителни и слухови халюцинации; периоди на апатия и затормозеност (чак до пълна неподвижност и неспособност да реагира на външни дразнители), редуващи се пристъпи на превъзбуда и депресия, хипохондрични пристъпи в остра форма, клаустрофобия

История на болестта: едни или други прояви на шизофренията са съпровождали Гогол през целия му живот, но в последната година от земния му път болестта прогресирала неумолимо. На 26 януари 1852 година от коремен тиф умира сестрата на приятеля му Екатерина Михайловна Хомякова. Смъртта й предизвиква у него тежък пристъп на хипохондрия. Гогол не спи, не се храни, моли се непрестанно, твърди, че е неизлечимо болен, макар лекарите да не откриват нищо освен обикновено стомашно разстройство. През нощта на 11 срещу 12 февруари писателят изгаря ръкописите си. Състоянието му се влошава и той умира на 21 февруари 1852 година.

Идеи, подарени на света: специфичната любов към малкия нищожен човек, състояща се както от отвращение към него, така и от жалостивост. Цял букет от удивително точно и ярко описани руски типажи. Гогол разработва и няколко ролеви модела, които са актуални и в наши дни.

Пациент 8:
Ги дьо Мопасан (1850-1893) 

Диагноза: Прогресивен паралич на мозъка 

Симптоми: Хипохондрия, склонност към суицидност, буйства, припадъци, бълнувания, халюцинации

История на болестта: Мопасан през целия си живот се страхувал да не полудее. Припадъците и халюцинациите започнали през 1884 година. Два пъти е правил опит за самоубийство – с револвер и нож за писма. През 1891 година е настанен в клиниката на д-р Бланш в Паси, където остава в полусъзнателно състояние до края на живота си.

Идеи, подарени на света: Физиологизъм и натурализъм (в това число и еротичен) в литературата

Пациент 9: Вирджиния Улф (1882-1941) 

Диагноза: Депресия, халюцинации, кошмари

Симптоми: В дълбоко депресивно състояние казвала, че чува „гласовете на птиците, които пеят по маслиновите дървета в Гърция". Имала дълги периоди, в които не можела да работи заради безсъние и кошмари. От дете изпадала в суицидни кризи. 

История на болестта: когато Вирджиния станала на 13 години, преживяла опит за изнасилване от страна на братовчед й, който гостувал в дома им. Това сложило началото на устойчива неприязън към мъжете към физическата страна на отношенията с тях, продължила през целия й живот. Не след дълго майка й починала скоропостижно от бронхопневмония. Нервната, чувствителна девойка от отчаяние опитала да отнеме живота си. Спасили я, но дълбоките продължителни депресии я съпровождали през целия й живот. В криза изпаднала и след смъртта на баща си през 1904 година. Емоционално-откровените писма и произведения на Вирджиния Улф дават индикации за нетрадиционната сексуална ориентация на писателката. Макар това да не е съвсем така. След преживяната в детството травма, Вирджиния изпитвала страх от мъжете и тяхната компания, влюбвала се в жени, но изпитвала отвращение към всички форми на близост. Не понасяла прегръдки, дори ръкостискането. На 29 години се омъжва все пак за Ленард Улф. Бракът им се смята за образцов от гледна точка на предаността и емоционалната поддръжка, която съпрузите си оказват един на друг. Но писателката така и не могла да пристъпи към изпълнение на съпружеските си задължения в постелята. В началото на 1941 година нощна бомбардировка на Лондон разрушава дома на Улф. Изгаря цялата библиотека, едва не умира мъжът й. Всичко това разстроило нервната й система, жената сигнала до криза. Лекарите настоявали да бъде настанена в психиатрична клиника. Тя обаче не желаела мъжът й да премине през остатъка от живота си в отглеждане на душевно болна съпруга и на 28 март 1941 година Вирджиния изпълнява това, което не веднъж е описала в своите произведения и това, което неведнъж се е опитвала да направи безуспешно. Удавила се в реката Оус.

Идеи, подарени на света: Новаторство в начините на описване на бързо преминаващата човешка суета, изобразяване на вътрешния свят на героите и на множество начини за пречупване на съзнанието. Произведенията на Вирджиния Улф влизат в златния фонд на литературния модернизъм и се приемат с възторг и от съвременните поколения. Вярна ученичка на Толстой, тя разработва и довежда до съвършенство в английската проза „вътрешния монолог".

Пациент 10:
 Сергей Есенин (1895-1925) 

Диагноза: Биполярно афективно разстройство 

Симптоми: Мания за преследване, внезапни пристъпи на ярост, неадекватно поведение (трошал мебели пред очите на хората, чупел стъкла, огледала и чинии, ругаейки през цялото време). 

История на болестта: повечето от проблемите на Есенин се задълбавали след злоупотреба с алкохол и той няколко пъти се лекувал в клиники във Франция и в Русия. Месец след като излязъл от последния си престой в болничното заведение на професор Ганушкин обаче, Есенин се обесва на тръбата на парното отопление в ленинградския хотел «Англетер». 

Идеи, подарени на света: нови интонации в поезията. Есенин превърнал в стилистична норма сълзливия възторг при описанието на селото и селянина. Поетът работил усилено в жанра на градския хулигански романс и начертал нещо като канон на съвременния руски шансон. 

Първа част от списъка на „талантливите безумци“ - вижте тук.