Наука27 април 2015

Ако се обзаложите, че Бог съществува...

Били Греъм за технологиите, вярата и страданието

Уилям Франклин Греъм е американски баптистки свещеник. Той е роден на 7 ноември 1918 година в Шарлът, Северна Каролина в презвитерианско селско семейство. През 1943 година завършва антропология в Уитънския колеж в Уитън, Илинойс. Това е неговата легендарна реч, изнесена през 2008 г. за TED.

Човешкото зло. Откъде идва то? Как да се справим с него? Отново и отново в Псалмите, за които Гладстоун казва, че са най-великата книга в света, Давид описва злините на човешката раса. Но казва: "Той изцелява душата ми".

Мислили ли сте някога колко сме противоречиви? От една страна, ние проучваме дълбочините на вселената и драматично изместваме границите на технологиите, както видяхме тук, на тази конференция. Наблюдаваме на три мили под водата, и галактики на хиляди светлинни години в бъдещето.

А от друга страна, нещо не е както трябва. Нашите бойни кораби, нашите войници сега са на границата готови да започнат война с Ирак. Каква е причината за това? Защо всяко поколение продължава да воюва с хора от други части на света? Ами революциите? Не можем да се разберем с хората дори в собствените си семейства. Оказваме с в смъртоносна хватка на навици, които не можем да преборим.

Расизмът, несправедливостта и жестокостта ни носят трагична болка в сърцата и смърт. Дори най-опитните от нас не успяват да излязат от този кръг. Бих искал да видя как Оракъл би се справил с това. Или някой друг технологичен гений. Как да променим човека, за да не краде и мами, и вестниците ни да не са пълни с истории за измама в бизнеса или работата, в спорта и навсякъде другаде?

Библията казва, че проблемът е в нас, в сърцата и душите ни.

Проблемът ни е, че сме откъснати от нашият Създател,

когото наричаме Бог и душите ни трябва да бъдат възстановени, което само Бог може да направи. Исус казва: "Защото от сърцето излизат зли помисли: убийства, прелюбодейство, кражби, коварство, хулене".

Британският философ Бъртранд Ръсел не е бил религиозен, но е казал: "Злото лежи в нашите сърца, и от сърцата ни то трябва да бъде изтръгнато". Алберт Айнщайн - веднъж говорех с някого, докато преподавах в Принстън, и срещнах г-н Айнщайн. Той нямаше докторска степен, понеже казваше, че никой не бил достатъчно квалифициран, за да му я връчи.

Но ето какво казва той.

"По-лесно е да се обработи плутония, отколкото злото в човешката природа."

Много от вас, сигурен съм, сте мислили върху това, и сте си задавали тези въпроси. Виждали сте хора да използват преимуществата на технологиите като Интернет, за което слушахме днес, и да ги превръщат в нещо разрушително. Виждали сте брилянтни хора да измислят компютърни вируси, които съсипват цели системи. Атентатът в Оклахома - проста технология, използвана ужасно. Проблемът не е в технологията. Проблемът е в хората, които я ползват. Цар Давид казва, че е познал дълбините на своята душа. Той не е успял да се освободи от личните проблеми и личното зло, включително убийство и прелюбодейство. Въпреки това, той потърсил Божията прошка, и казал: "Ти можеш да изцелиш душата ми."

Библията учи, че ние сме повече от тяло и ум. Ние сме душа. И има нещо вътре в нас, което е отвъд нашето разбиране. Тази част от нас копнее за Бог или за нещо повече от технологиите. Душата ви е тази част от вас, която копнее за смисъл в живота и която търси нещо отвъд този живот.

Това е тази част от вас, която жадува за Бог.

Дори да не сте религиозен, идва време, когато се чудите няма ли нещо друго. Томас Едисон е казал: "Когато видите всичко, случващо се в света на науката, и във вселената, не можете да отречете, че има капитан на борда."

Много коментатори казват, че смъртта е забранената тема на нашето време.

Повечето хора живеят, като че ли никога няма да умрат.

Технологията проектира мита за контрол върху смъртността. Виждаме хора на екрана. Мерилин Монро на екрана е все така хубава както приживе и някои младежи смятат, че все още е жива. Не знаят, че е умряла. Или Кларк Гейбъл, или който и да е друг. Старите звезди. Те са съживени. И те са - те са все така велики на екрана, като че ли са живи. Но смъртта е неизбежна.

Преди време говорих пред съвместна сесия на двете камари на Конгреса, миналата година. Състоеше се в залата залата на статуите - имаше около 300 души. И аз им казах: "Всички ние имаме едно общо нещо, и републиканци и демократи, и всеки друг. Ние всички ще умрем. Това е общото ни и с всички тези велики мъже от миналото, които се взират в нас. И на по-младите често им е трудно да разберат това. За тях е трудно да проумеят, че ще умрат.

Както древният автор на Еклесиаста е написал, "Има срок за всяка работа под небето. Време за раждане и време за умиране." Стоял съм до смъртното легло на няколко известни хора, за които може би сте чували. Говорил съм с тях. Видял съм ги в агонизиращите мигове, когато са се бояли от смъртта. Макар че само допреди години не са си и помисляли за смъртта.

"Как да живеем така, че да не съжаляваме в деня, когато умираме?

Блез Паскал е задал същия въпрос на Франция от 17-ти век. Паскал е наричан архитектът на модерната цивилизация. Бил брилянтен учен в математиката дори като тийнейджър. Мнозина го смятат за основател на Теорията на вероятностите и създател на първият модел компютър. И, разбира се, всички вие сте "на ти" с компютърния език наречен на негово име. Паскал изучавал в дълбочина нашите човешки дилеми за злото, страданието и смъртта. Той бил изумен от феномена, за който говорим: че хората могат да постигнат невероятни висоти в науката, изкуствата, и бизнеса, но продължават да са изпълнени с гняв, лицемерие, и самоомраза. Паскал ни описва като забележителна смесица от гениалност и самозаблуда.

На 23 ноември 1654, Паскал имал дълбоко религиозно преживяване. В дневника си написал следното: "Предавам се напълно, на Исус Христос, моя Изкупител."

Френски историк разказва два века по-късно: "Рядко се среща толкова могъщ интелект, да се подчини с такова смирение на силата на Исус Христос." Паскал започнал да вярва не само, че любовта и милостта на Бог могат да ни донесат хармония, но също така вярвал, че собствените му грехове и грешки могат да бъдат простени, и че когато умре, ще отиде в рая. Преживяването му било отвъд научното наблюдение и логика. Именно той е написал добре известните думи:

"Сърцето има доводи, които разумът не познава."

Чували сте също и за знаменития облог на Паскал: "Ако се обзаложите, че Бог съществува, и повярвате в Неговата любов, няма да загубите нищо, дори и да сте сгрешили. Но, ако се обзаложите, че Бог не съществува, тогава ще загубите всичко в настоящия и в бъдещия живот."

За Паскал, научното знание бледнее в сравнение със знанието за Бога. Знанието за Бог е далеч над всичко, което някога му е идвало на ум. Той бил готов да се срещне с Бог, когато умира на 39 години. Цар Давид живял до седемдесет години, дълъг живот за това време. Но и той се срещнал със смъртта и написал тези думи: "И в долината на мрачната сянка, ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене."

Това бил отговорът на Цар Давид на трите дилеми за злото, страданието и смъртта. Той може да бъде и вашият отговор, ако потърсите живия Бог и Му позволите да изпълни живота ви и да ви даде надежда за бъдещето.

Източник