Гияс ад Дин Абу л Фатх Омар ибн Ибрахим Хайям Нишапури (18 май 1048 г. – 4 декември 1131 г.) e персийски енциклопедист, математик, поет, философ, лекар и астроном. През 1073 г. Омар Хайям е поканен от селджукския султан Малик Шах I и неговия везир Низам ал-Мулк в тяхната столица Исфахан. Там той ръководи изграждането на голяма обсерватория. Звездоброецът-поет създава карта на звездното небе, която днес е изгубена. Той изчислява дължината на годината на 365,24219858156 дни, което съвпада с голяма точност с тропическата година (365,24218967 дни). През 1970 г. на него е наречен лунният кратер Омар Хайям. През 1980 г. астрономите кръщават астероида 3095 Омархайям. Но за света наследството на Омар Хайям се измерва най-вече с невероятно честната за времето си социално ангажирана, философска, но и нежна поезия – „Рубайят".
***
Не трябва, не мисли за утрешния час:
приятелю, живей под слънчевата власт.
Когато ний умрем, веднага ще догоним
избягалите векове пред нас.
***
Ще си заминем с поглед плах - но за света какво е?
И няма път, и няма смях - но за света какво е?
Ний си отидохме - а той е бил и винаги ще бъде.
От нас дори не виждам прах - но за света какво е?
***
Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг,
по-настрана, сега е време да бъдеш хладен като сняг.
Открий очите си и взри се в най-близкия за теб човек -
и ще се ужасиш, намерил най-непознатия си враг.
***
Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен.
А ний сме пешки по квадрата, намерили ту нощ, ту ден.
Повдигат ни, притискат, блъскат - и паднем ли във някой бой,
спокойно в тъмната кутия ни слагат, с поглед примирен.
***
Без страх - на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден над мъките покой.
Мигът, на всички даден, изживей до дъно,
за миналото не плачи, от бъдещето се не бой.
***
Ти истината търсиш? Тогава остави
жена, деца и близки, приятели, уви!
Разкъсай всичко, дето ще ти тежи из път,
без тежките окови по-леко се върви.
***
О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст,
без пламенна любовна болка, без щастие, без весел час!
Ден без любов е като облак, разсеян в кръглото небе,
безплоден, замъглен и мрачен, неспуснал капка дъжд над нас.
***
Пари, високи служби… грижи, боже мой,
не знае смях и радост хорският безброй.
А кой би предположил колко злоба крие
към този, който няма нито камък свой!
***
Ах, умните доят овена - не знам измислица по-лоша,
а скудоумните живеят сред блясъците на разкоша,
сред блясъците… тези, дето са празни като мойта чаша -
и тъй, поне за малко мъдрост, не дават даже два-три гроша.
***
Аз знам, че в тоя свят добро и зло,
и чудното грънчарско колело
в забрава ще потънат… Но тогава
що значат скръб, и радост, и тегло?
***
Светът, във който ти живееш, е само някакъв мираж:
та струва ли си да очакваш на дните сивия пейзаж!
Свикни със болката, не викай срещу съдбата и смъртта:
кой може кръста да изтрие? — тук всеки идва по веднъж!
Превод: Йордан Милев