Наука25 юни 2015

Кризата е вечно настояще

Мишел Фуко за безумието, престъплението и интелекта

Мишел Фуко (15 октомври 1926 - 25 юни 1984 г.) e френски философ, културен теоретик и историк. Създава първата във Франция катедра по психоанализа, бил е преподавател по психология и завеждащ катедрата по история на мисловните системи в Колеж дьо Франс.

Работил е в културните представителства на Франция в Полша, Германия и Швеция. Фуко е един от най-известните представители на анти-психиатрията. Книгите на Фуко за социалните науки, медицината, затворите, за проблемите на безумието и сексуалността го правят един от най-влиятелните мислители на XX век.

Реално подчинението механично се ражда от едно въображаемо отношение. Така че не е необходимо да се прибягва до силови средства, за да бъде принуждаван осъденият към добро поведение, лудият - към спокойствие, работникът - към труд, ученикът - към прилежност, болният - към съблюдаване на предписанията.

Мисля, че трябва да осъзнаем, че кризата е нещо като теоретично допълнение, което създават политиците, икономистите, философите и някои други, за да придадат статут на едно настояще, за което нямат инструменти за анализ. Ако предпочитате, кризата е вечно настояще. Никога не е имало момент в модерната западна история, който да не е имал тежкото съзнание за много дълбоко изпитвана криза, чак до телата на хората.

Безумието — това винаги е смисъл, разбит на парчета.

Властта е вездесъща не защото обхваща всичко, а защото извира отвсякъде.

Да напишеш книга – това винаги в някакъв смисъл означава да унищожиш предишната.

Стойността съединява едни богатства с други, а парите позволяват да се осъществи техния реален обмен.

Същността на маниакалното бръщолевене е в непрекъснато вибриращата чувствителност.

Страстта и безумието са стояли рамо до рамо много преди класическата епоха, стоят и сега, ще стоят вероятно и за в бъдеще.

Слабоумието е като чисто движение на ума, лишено от съдържателност и постоянство, някакво вечно бягство, изтриващо се от паметта в момента на възникването си.

Душата на безумците не е безумна.

В края на краищата ние сме оценявани, осъждани, класирани, принуждавани да извършваме определени задачи, да водим определен начин на живот или да умираме по определени начини в зависимост от истинни дискурси, съдържащи в себе си специфични властови следствия.

Много съм горд, че някои хора ме смятат за опасност за интелектуалното здраве на студентите. Когато хората започнат да мислят за здраве в интелектуалните активности, аз мисля, че има нещо нередно. В тяхното мнение аз съм опасен човек, след като съм крипто-марксист, ирационалист, нихилист.

Да, чаша вино, добро старо вино, може и да е източник на наслада, но това не е за мен. Удоволствието трябва да бъде невероятно наситено.

Защо му е на художника да работи, ако неговата живопис не променя него самия?

В престъплението трябва да виждаме не слабост или болест, а кипяща енергия, "взрив на протеста в името на човешката индивидуалност", а това без съмнение обяснява странната обаятелна сила на престъплението.