Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде

Франсоа-Мари Аруе (21 ноември 1694 г. - 30 май 1778 г.), известен повече под псевдонима си Волтер, е френски писател и философ, един от символите на епохата на Просвещението. Превърнал се в знаменитост и волнодумец още приживе, ползващ се с голямо влияние сред европейския елит на епохата, той е един от прототипите на интелектуалеца, отдаден на служба на истината, справедливостта и свободата на мисълта. 

• Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш.
  
• Колко нелепости ни принуждава да говорим прекомерната страст да кажем нещо ново!
  
• Да вярваш в Бог, е невъзможно, но да не вярваш в Него – абсурдно.
  
• Едно от най-важните човешки права е правото да бъдеш крив.
  
• Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога.
  
• Който е добър само за себе си, не е добър за никого.
  
• Който е по-строг от законите, е тиранин.
  
• Колкото по-напред отива разумът, толкова по-силно скърца със зъби фанатизмът.
  
• Лекарите са хора, които предписват лекарства, за които знаят малко, за да лекуват болести, за които знаят още по-малко, на човешки същества, за които не знаят нищо.
  
• Моите права свършват там, където започват правата на другите.
  
• С книгите трябва да се постъпва като с хората – да си изберете няколко приятели, а за останалите да не ви е грижа.
  
• Славата на Данте ще бъде вечна, защото никой никога не го чете.
  
• Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде.
  
• Търсещият щастие е като пияния, който не може да улучи пътя към дома си, но знае, че има дом.
  

***

„Един старец, който винаги отрича настоящето и хвали миналото, ми казваше:

- Драги приятелю, днес Франция не е така богата, както беше при царуването на Анри IV. Защо? Защото земята вече не се обработва така добре; защото няма достатъчно хора, които да работят земята - полските работници искат големи надници и много селяни оставят имотите си необработени.

На какво се дължи тази липса на работна ръка? На това, че всеки, който чувства, че притежава известна сръчност, се залавя за някакъв занаят - везмо, резбарство, часовникарство, копринарство или става прокурор, богослов и т.н. Защото отменянето на Нантския едикт остави голяма празнота в кралството. Защото калугерките и просяците се увеличиха и, най-после, защото всеки отбягва, доколкото може, тежкия земеделски труд, за който сме родени по Божия воля и който, понеже сме много разумни, считаме за срамен!

Друга една причина за нашата бедност са новите ни нужди. Ние трябва да плащаме на съседите си четири милиона за някой артикул, пет или шест - за някой друг, за да пъхаме в носа си един вонящ прах, който внасяме от Америка. Кафето, чаят, шоколадът, карминовата боя, индиговата боя, подправките — всичко това ни струва над шейсет милиона годишно. А всичко това беше непознато по времето на Анри IV, с изключение на подправките, които впрочем се консумираха много по-малко. Ние горим сто пъти повече свещи и получаваме повече от половината восък от чужбина, защото пренебрегваме пчеларството. Сега виждаме сто пъти повече диаманти по ушите, вратовете и ръцете на нашите гражданки в Париж и в големите градове, отколкото притежаваха всички дами в двореца на Анри IV заедно с кралицата. И за всички тези излишни неща трябва да плащаме в брой.

Забележете при това, че плащаме на чужденците повече от петнайсет милиона лихви по тъй наречения „заем на общината". Когато при възкачването си на престола Анри IV видял, че годишно се изплащат два милиона такива лихви, той постъпил много мъдро, като изплатил част от този дълг, за да намали тежкото бреме на държавата.

Не забравяйте, че нашите граждански войни бяха причина да се изсипят във Франция съкровищата на Мексико, тъй като дон Фелипе ел Дискрето искаше да купи Франция, но оттогава нападателните войни, които водихме, ни освободиха от половината ни пари.

Ето отчасти причините за нашата бедност. Крием я под полирани ламперии и чрез изкуството на модните шивачки: бедни сме, но с вкус. Има финансисти, предприемачи, търговци, които са много богати, техните деца, зетьове са също много богати, но, общо взето, нацията не е богата."

Из „Човекът с четиридесетте екю", 1767