НаукаИван Вазов / 3 март 2016

Опълченците на Шипка

Нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор...

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича историята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: „Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и „Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

Насипи налитат и падат, и мрат; —

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се завръщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаен, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх —

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талазите идат; всички нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: „Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва — гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрат

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

„България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък — бомба,

всяко нещо — удар, всяка душа — плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

„Грабайте телата!" някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч…

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки…

Йоще миг — ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

………………………

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

Пловдив, 6 ноември 1883

Наука

Психологически нездравите хора са фанатици на здравословния начин на живот

К.Юнг за крайностите и щастието

Наука

Откриха биологичната основа на преживяванията, близки до смъртта

Усещанията извън тялото са свързани с повишени нива на допамина, серотонина и ендорфините, твърдят учените

Наука

При физическо изтощение мозъкът ни започва да се самоизяжда

Какво е метаболитна миелинова пластичност?

Наука

Защо умните хора предпочитат самотата

Те се чувстват по-добре в града и ако не се срещат много често с приятели…

Наука

Парализиран мъж се изправи след лечение със стволови клетки в Япония

Трансплантираните клетки са от възрастен донор, но са препрограмирани да се държат като ембрионални

Наука

Суперлуната тази седмица ще съвпадне с рядкото слънчево затъмнение „дяволски рога“

У нас ще можем да наблюдаваме затъмнението само онлайн

Наука

Австралиец e първият в света, изписан от болницата с титаново сърце

Пациентът е и с рекорд за най-дълго оцелял с изкуствено сърце - над 100 дни

Наука

Четиримата от космическата станция благополучно се върнаха на Земята

Суни Уилямс с рекорд сред жените астронавти за най-дълго пребиваване в открития Космос

Наука

Флеминг открива пеницилина случайно през 1929 г.

9 години по-късно лекарството започва да се прилага в медицината

Наука

Европейците са били доста мургави до римско време

Яденето на риба може да е било причината да останем с по-тъмна кожа за по-дълго време

Наука

Хипотеза: Магнитното поле е нестабилно и заради потънали континенти

Структурите са на 3000 км дълбочина и не са резултат от големия сблъсък преди 4,5 млрд. г.

Наука

Учен се обрича на смърт от комар в името на науката

Мнозина са пожертвали живота си, за да се докаже връзката между маларията и нейния приносител

Наука

Върнаха към живот замръзнал преди 46 000 години червей

Природата пази видовете си и им дава възможност да оцеляват в хилядолетни ледове и в горещи пясъци

Наука

Апаратът Blue Ghost успешно кацна на Луната

Само половин час по-късно вече изпращаше снимки от повърхността на естествения ни спътник

Наука

На какъв език си говорят изкуствените интелекти помежду си

„О, всъщност и аз съм AI асистент. Каква приятна изненада!"

Наука

Квантовата телепортация е факт

Процесорите, които правят изчисления с помощта на кюбити, заприличват на времеви кристали

виж още