Този свят не по женски калъп е направен,
но на нашите женски ръце лежи.
Всеки ден го кроиме и прекрояваме -
уж, по - малко да ни тежи.
Вече нямаме право да бъдем слаби -
мъжки момичета сме, а не жени.
Сред насъщните грижи за децата и хляба
вече никой отдавна не ни сваля звезди.
И нагърбили двеста задачи не лесни,
зад зъбите си стискаме своя женски протест,
а мъжете в трамвая се крият зад вестници,
зад списания "Наш дом" и "Жената днес".
На земята отдавна сме стъпили здраво -
на ръце не ни носят, не целуват ръка.
Даже своите рицари не веднъж утешаваме
върху крехките си, уж, рамене.
И си пъдим сълзите, и се правим на силни,
но не знаем дали не грешим,
че зад мъжки професии все се мъчим да скрием
своите женски слаби души.