Наука22 април 2016

Звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен

Имануел Кант за истината, същността и смисъла

Имануел Кант (22 април 1724 – 12 февруари 1804) е от плеядата влиятелни философи на модерна Европа от времето на Просвещението, която започва с Джон Лок, Джордж Бъркли и Дейвид Хюм. Кант оказва силно влияние и върху формирането и развитието на най-новите философски направления и традиции — феноменология, херменевтика, екзистенциализъм, позитивизъм, постструктурализъм, аналитична философия. Най-известното му произведение е "Критика на чистия разум". Ето някои от най-знаменитите му мисли:

Всичко, което се нарича благопристойност, не е нищо повече от красива външност.
Дайте на човека всичко, което желае, и той в същия миг ще почувства, че това всичко не е всичко.
Две неща изпълват душата с винаги нови и нарастващи удивление и страхопочитание, колкото и често и продължително мисълта отново да е заета с тях: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен. (Този цитат е от "Критика на практическия разум", глава 34 и е епитафия на Кант в Кьонигсбергската катедрала.)
Добротата е наше задължение.
Искреността е съществена част от характера. Тя е една от главните цели на възпитанието.
Който боязливо се грижи да не си изгуби живота, никога няма да му се радва.
Който знае как да удовлетвори желанията си, е умен; който знае как да ги победи, е мъдър.
Който се е отказал от излишествата, той се е избавил от лишенията.
Наказанията, налагани в изблик на гняв, не достигат целта си.
Природата е феникс, който изгаря себе си, за да се възроди отново обновен от пепелта.
Просвещение е изходът на човека от непълнолетието, което той сам си е причинил. Непълнолетие е невъзможността да се ползваш от разсъдъка си без ръководството на някой друг. Самопричинено е това непълнолетие, когато причината му не лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго. Sapare aude! Имай смелост да си служиш със собствения си разсъдък! — ето това е девизът на Просвещението. (1784)
Характерът е способност да се действа съгласно принципите.
Хората биха избягали един от друг, ако биха могли да се видят един друг в най-пълна откровеност.