Наука11 май 2016

Ключът към Царството на щастието е във вас

Кришнамурти за истината и свободата от авторитети

Джиду Кришнамурти (11 май 1895 - 17 февруари 1986) е индийски философ - теософ и общественик. Като дете среща известния окултист и теософ Чарлс Ледбитър в Теософското дружество в Адяр, Ченай, Индия. Ледбитър заявява, че ясновидски усеща „най-силната аура, която е виждал, без частица егоизъм". Впоследствие попечителството му е поето от Ани Безант. Двамата окултисти, ръководещи Теософското общество по онова време, обявяват Кришнамурти за носител на духа на Световен учител, за който се говори в трудовете на Елена Блаватска и основават организация (Орден на Звездата), която да разпространява тази идея.

Орденът на Звездата на Изток е основан през 1911 г., за да провъзгласи пришествието на Мировия учител. Кришнамурти е назначен за глава на ордена. На 2 август 1929 г., в деня на откриване на ежегодния Звезден лагер в Оммен, Холандия, Кришнамурти разпуска Ордена в присъствието на 3000 члена. Ето някои акценти от великолепната реч, която той произнася по този повод:

Може би си спомняте историята за това как дяволът и неговият другар си вървели по улицата, когато видели пред себе си един човек да се спира, после да се навежда и да вдига нещо от земята. След като го разгледал, той го пъхнал в джоба си. Другарят запитал дявола: "Какво взе този човек?" - "Той намери парченце Истина"- отвърнал дяволът. - "Тогава лошо ти се пише"- рекъл другарят му. "О, съвсем не - отвърнал му дяволът - Възнамерявам да го накарам да я организира".

Аз поддържам, че истината е земя без пътища и вие не можете да подходите към нея по никоя пътека, чрез каквато и да е религия или секта. Това е моето виждане и аз се придържам към него абсолютно и безусловно. Истината, която е неограничена, необусловена, недосегаема посредством какъвто и да е път, не може да бъде организирана; нито пък трябва да се учредява някаква организация, която да ръководи хората или да ги насърчава да вървят по някакъв определен път. Ако първо разберете това, тогава ще видите колко невъзможно е да се организира вярване. Вярването е съвсем личен въпрос и вие не можете и не трябва да го организирате. Ако го сторите, то умира, кристализира, превръща се във вероизповедание, секта, религия, която се налага върху другите. Точно това се опитва да направи всеки по света. Вярата е стеснена и превърната в играчка за тези, които са слаби, за тези, които в момента са разочаровани. Истината не може да бъде свалена долу, а напротив, човек трябва да направи усилие сам да се издигне до нея. Не можете да свалите върха на планината в долината. Ако искате да стигнете планинския връх, трябва да прекосите долината, да изкачите стръмнините без боязън от опасните пропасти.

В мига, в който последвате някого, вие преставате да следвате Истината.

Аз се занимавам само с едно същинско нещо - да освободя човека. Желая да го освободя от всички килии, от всички страхове, а не да основавам религии и нови секти или да установявам нови теории и нови философии.

Тъй като съм свободен, необусловен, цялостен - не част, не относителната, а цялата Истина, която е вечна - желая тези, които се стремят да ме разберат, да бъдат свободни; не да ме следват, не да си правят от мен килия, която ще се превърне в религия, секта. Напротив, те трябва да се освободят от всички страхове - от страха от религията, от страха от спасението, от страха от духовността, от страха от смъртта, от страха от любовта, от страха от самия живот. Както художникът рисува картина, понеже рисуването му носи наслада, защото това е неговото себеизразяване, неговата слава, неговото благоденствие, така и аз върша това, а не защото искам нещо от някого.

Вие сте привикнали към авторитета, или към атмосферата на авторитета, който си мислите, че ще ви води към духовността. Вие си мислите и се надявате, че някой друг може би чрез своите изключителни сили, чрез чудо, ще ви пренесе до тази област на вечна свобода, която е щастието. Целият ви възглед върху живота е основан на този авторитет.

Вашето вярване не ви преобрази, а само ви обърка, защото не сте склонни да приемете нещата такива, каквито са. Вие желаете да имате свои собствени богове - нови богове вместо старите, нови религии вместо старите, нови форми вместо старите - и всички те еднакво лишени от ценност, всички те - прегради, всички те - ограничения, всички те - протези. Вместо старите духовни отличия вие имате нови духовни отличия, вместо старите си обожания, имате нови обожания. Вие всички зависите от някой друг в духовността си, в щастието си от някой друг, в просветлението си от някой друг. И въпреки че вие сте се подготвяли за мен цели 18 години, когато ви кажа, че всички тези неща не са необходими, когато кажа, че трябва да ги отхвърлите и да потърсите вътре в себе си просветлението, славата, пречистването и непокваряемостта на себето, никой от вас не желае да го стори. Може и да има неколцина, ала те са много, много малко.

Истината е във всекиго; тя не е далече, тя не е наблизо. Тя е вечно тук!

Още веднъж, вие си въобразявате, че само определени хора държат ключа към Царството на щастието. Никой не го държи. Никой няма авторитета да държи този ключ. Този ключ е във вашето собствено себе. И в развитието, в пречистването, в неизкривяването на това себе е царството на вечността. Затова вие ще разберете, колко абсурдна е цялата тази структура, която сте изградили, търсещи помощ отвън, зависещи от другите в удобствата си, в щастието си, в силата си. Тези неща можете да намерите само в себе си.

Вие сте привикнали да ви се казва колко много сте напреднали, какъв е духовният ви ръст. Колко детинско! Кой друг освен вас самите може да ви каже дали сте красиви или грозни отвътре? Кой друг освен вас може да ви каже дали сте неподкупни? Вие не сте сериозни в тези неща.

Но тези, които наистина желаят да разберат, които се стремят да открият това, което е вечно, без начало и без край, ще вървят заедно с нараснала сила, ще представляват заплаха за всичко, което не е съществено, за нереалностите, за сенките. И те ще се концентрират, ще се превърнат в пламък, защото разбират. Такова тяло трябва да създадем, това е моята цел. Поради това истинско разбиране ще съществува и искреното приятелство. А поради това сърдечно приятелство - което изглежда не познавате - ще има и истинско сътрудничество от страна на всеки. И това не е поради авторитета, не е заради спасението, не е заради принасянето в жертва в името на каузата, а защото наистина разбирате, а оттук и сте способни да живеете във вечното. Това е по-велико нещо от всички удоволствия, от всички жертвоприношения.

Източник