НаукаДжон Кенеди / 29 май 2016

Не питайте какво вашата страна може да направи за вас

Питайте какво вие можете да направите за вашата страна

На днешния ден през 1917 година е роден Джон Фицджералд Кенеди (29 май 1917 – 22 ноември 1963 г.) - 35-ият президент на САЩ. Считан е за икона на американския либерализъм. Той е и най-младият президент в историята на САЩ – бил е на 43 г., когато е избран на тази пост. Кенеди е единственият католик, избиран за президент, първият, който е роден в ХХ век, последният (за момента), който умира преди мандатът му да е изтекъл, последният демократ от Севера, избран на този пост и последният, който встъпва в длъжност направо от Сената. Кенеди е и най-младият починал президент – той е на 46 години и 177 дни, когато е убит на 22 ноември 1963 г. Нека си спомним за този голям държавник с историческата му реч при встъпване в длъжност на 20 януари 1961 г.

Вицепрезидент Джонсън, г-н председател, г-н върховен съдия, президент Айзенхауър, вицепрезидент Никсън, президент Труман, преподобни духовници, съграждани,

Ние отбелязваме днес не победа на партия, а празник на свободата, символизиращ край, както и начало, означаващ обновление, както и промяна, защото аз произнесох пред вас и Всемогъщия Бог същата тържествена клетва, която предците ни предписаха преди почти век и три четвърти.

Светът сега е много различен, защото човекът държи в смъртните си ръце силата да премахне всички форми на човешката бедност и всички форми на човешкия живот. И все пак, същите революционни убеждения, за които се сражаваха предците ни, все още са оспорвани по света – убеждението, че правата на човека идват не от щедростта на държавата, а от ръката на Бог.

Ние не смеем днес да забравим, че сме наследници на тази първа революция. Нека словото да се понесе от това време и място, до приятел, както и до враг, че факелът е предаден на едно ново поколение американци – родени през този век, калени от война, дисциплинирани от тежък и горчив мир, горди с древното ни наследство и несклонни да видим или позволим бавното унищожаване на онези човешки права, на които тази страна винаги е била отдадена и на които днес ние сме отдадени у дома и по целия свят.

Нека всяка нация знае, дали ни желае добро или зло, че ще платим всяка цена, понесем всяко бреме, посрещнем всяка трудност, подкрепим всеки приятел, ще се противопоставим на всеки враг, за да осигурим оцеляването и преуспяването на свободата.

Толкова обещаваме – и повече.

На онези стари съюзници, чиито културен и духовен произход споделяме, обещаваме предаността на верни приятели. Обединени, малко не ще можем да направим в множество сътруднически начинания. Разделени, малко ще можем да направим – защото не смеем да посрещнем мощно предизвикателство скарани и разцепени.

На онези нови нации, които посрещаме в редиците на свободните, даваме думата си, че една форма на колониален контрол няма да си е отишла само за да бъде заменена от далеч по-желязна тирания. Ние няма да очакваме винаги да ги открием, подкрепящи виждането ни. Но винаги ще се надяваме да ги открием, силно подкрепящи собствената си свобода – и да помнят, че в миналото онези, които глупаво търсели власт като яздят гърба на тигъра, свършили вътре.

На онези хора в колибите и селата на половината свят, мъчещи се да разбият оковите на масовата бедност, ние обещаваме най-добрите си усилия да им помогнем да си помогнат сами, за какъвто и период да се изисква, не защото комунистите може да го вършат, не защото търсим гласовете им, а защото е правилно. Ако едно свободно общество не може да помогне на мнозината, които са бедни, то не може да спаси малцината, които са богати.

На нашите посестрими републики южно от границата ни, ние даваме специално обещание – да превърнем добрите си думи в добри дела – в един нов Съюз на прогреса – да помогнем на свободните хора и на свободните правителства да отхвърлят оковите на бедността. Но тази мирна революция на надеждата не може да стане плячка на враждебни сили. Нека всички наши съседи знаят, че ще се присъединим към тях, за да се противопоставим на агресията или подривната дейност, където и да е в Америките. И нека всяка друга сила знае, че това полукълбо възнамерява да остане господар на дома си.

На това световно събрание на суверенни държави, Обединените нации, последната ни и най-добра надежда в епоха, когато инструментите на войната далеч са изпреварили инструментите на мира, ние подновяваме обещанието си за подкрепа – да предотвратим то да стане просто форум за нападки, да засилим щита му над бедните и слабите, и да уголемим района, в който разпорежданията му важат.

Накрая, на онези нации, които ще се направят наш неприятел, ние предлагаме не обещание, а искане: и двете страни да започнат наново търсенето на мира, преди тъмните сили на унищожението, отприщени от науката, да обгърнат цялото човечество в планирано или ненадейно самоунищожение.

Ние не смеем да ги изкушаваме със слабост. Защото само когато оръжията ни са достатъчни отвъд съмнение, можем да сме сигурни отвъд съмнение, че никога няма са бъдат използвани.

Но нито могат две велики и мощни групи от нации спокойно да приемат сегашния ни курс – и двете страни обременени от цената на модерните оръжия, и двете правилно обезпокоени от постоянното разпространение на смъртоносния атом, но въпреки това и двете състезаващи се да променят това несигурно равновесие на ужаса, което задържа ръката на последната война на човечеството.

И тъй нека да започнем наново – помнейки и от двете страни, че вежливостта не е знак за слабост, а искреността е винаги предмет на доказателство. Нека никога не преговаряме от страх, но нека никога не се страхуваме да преговаряме.

Нека и двете страни да изследват въпросите, които ни обединяват, вместо да преповтарят въпросите, които ни разделят.

Нека и двете страни за първи път да формулират сериозни и прецизни предложения за инспекцията и контрола на оръжията – и да внесат абсолютната сила да се унищожат други нации под абсолютния контрол на всички нации.

Нека и двете страни да се стремят да призовават чудесата на науката, вместо ужасите ѝ. Заедно нека да изследваме звездите, покорим пустините, изкореним болестите, да проникнем в океанските дълбини и да насърчаваме изкуствата и търговията.

Нека и двете страни се обединят, за да се вслушат по всички краища на света в заповедта на Исая: „да премахнете тежкото бреме ... и да позволите на потиснатите да тръгнат свободни".

И ако едно предмостие на сътрудничество изтласка джунглата на подозрението, нека и двете страни се присъединят към създаването на едно ново усилие, не нов баланс на силите, а нов свят на закона, където силните са справедливи, слабите сигурни, а мирът запазен.

Всичко това няма да бъде завършено в първите сто дни. Нито ще бъде завършено в първите хиляда дни, нито в живота на тази администрация, нито дори може би в нашия живот на тази земя. Но нека започнем.

Във вашите ръце, мои съграждани, повече от моите, ще почива крайният успех или провал на нашия път. Откакто тази страна е основана, всяко поколение американци е било призовавано да даде потвърждение за националната си преданост. Гробовете на млади американци, отзовали се на призива към служба, обкръжават земното кълбо.

Сега тръбата отново ни зове – не като призив да носим оръжие, макар от оръжия да се нуждаем, не като призив към битка, макар за битка да сме готови – а призив да понесем бремето на една дълга сумрачна борба, година след година, „ликуващи в надеждата, търпеливи в изпитанията" – борба срещу общите врагове на човека: тиранията, бедността, болестта и самата война.

Можем ли да изковем срещу тези врагове един внушителен и глобален съюз, север и юг, изток и запад, който да може да осигури по-плодовит живот за цялото човечество? Ще се присъедините ли към това историческо усилие?

В дългата история на света само на няколко поколения е била дадена ролята да защитават свободата в нейния час на максимална опасност. Аз не отбягвам тази отговорност – аз я приветствам. Аз не вярвам, че който и да е от нас би си сменил мястото с които и да било други хора или с което и да било друго поколение. Енергията, вярата, посветеността, които принасяме в това усилие ще осветят страната ни и всички, които ѝ служат и заревото на този огън наистина може да освети света.

И така, мои събратя американци, не питайте какво вашата страна може да направи за вас – питайте какво вие можете да направите за вашата страна.

Мои съграждани на света, не питайте какво Америка може да направи за вас, а какво заедно можем да направим за свободата на човека.

Накрая, дали сте граждани на Америка или граждани на света, искайте от нас тук същите високи стандарти на сила и жертвоготовност, които ние искаме от вас. С чиста съвест единствената ни сигурна награда, с историята като краен съдник на делата ни, нека да излезем напред да поведем страната, която обичаме, молейки за Неговата благословия и Неговата помощ, но знаейки, че тук на земята Божията работа трябва да бъде наша собствена.