Наука27 юни 2016

За да не лъжат децата, престанете да ги лъжете вие

Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си, казва Жан-Жак Русо

Жан-Жак Русо (28 юни 1712 г. - 2 юли 1778 г.) е френски философ, педагог, писател и енциклопедист. Автор е на "Допринесъл ли е напредъкът на науката и литературата за упадъка или за подобрението на нравите?", "За произхода и причините на неравенството между хората", "Емил, или За възпитанието", "Изповеди" и др. Привърженик на теорията за естественото право, за връщане към близък до природата живот и за обществен договор. Развива теорията за естественото възпитание.

Единствено има воля този, който не се нуждае от чужда помощ, за да я прояви; от тук следва, че най-голямото благо не е властта, а свободата. Истински свободният човек иска само това, което може, и прави само това, което му харесва. Ето моя основен принцип. Касае се само да го приложим и върху детството и всички правила на възпитанието ще могат да се извлекат от него…
Основният принцип, върху който размишлявах във всичките си съчинения, и които развих в последното („Емил или за възпитанието") с пълна яснота, на която съм способен, е, че човек е същество добро по природа, обича справедливостта и реда, че по рождение неговото сърце няма нищо порочно и че първите движения на природата са винаги правилни.
Спокойно можеш да се наслаждаваш само на това, което можеш да загубиш без огорчение.
Да обичаш дълбоко, значи да забравиш себе си.
Мъжете всякога ще бъдат такива, каквито желаят да ги виждат жените, и ако искате от тях душевно величие и добродетел, научете жените да разбират що е добродетел и душевно величие.
Благодарността е дълг, който трябва да бъде платен, но който никой няма право да очаква.
Разумът ни показва целта, а страстите ни отклоняват от нея.
Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.
Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.
В случая не се касае само да запълним времето им (на децата – бел. ред.), да заякнем тялото им и да ги направим пъргави и издръжливи, а да ги привикнем отрано към дисциплина, равенство, братство и съревнование, като ги накараме да живеят открито пред очите на съгражданите си, чието одобрение те ще се постараят да заслужат.
Най-щастлив е този, който изпитва най-малко страдание, а най-нещастен е този, който изпитва най-малко радост.
Не можем да учим децата за опасността от това да лъжат хората, ако не осъзнаваме от своя страна опасността от казване на лъжи на децата.
Природата никога не ни заблуждава. Ние сме тези, които лъжат себе си.