Хенри Чарлз Буковски (16 август 1920 - 9 март 1994 г.) е американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си, често циничен език, любовта си към маргиналното като литературна тема и хаотичния си личен и професионален живот. Буковски е страстен почитател на класическата музика (любим композитор му е Густав Малер), комарджия и алкохолик. Неговите истории често са автобиографични и сатирични. В стихотворенията си се придържа към кратки, лесно разбираеми изречения. Поезията му е в свободен стих. Буковски не е най-прочутият автор в Америка, но за мнозина той е мит и култ.
Сам с всички останали
плът покрива костта,
и някъде вътре са сложили
един ум и
понякога и душа,
и жените трошат
вази в стените,
и мъжете пият повече,
отколкото трябва,
и никой никога не намира точния човек,
но търсенето продължава натам,
с едно постоянно вмъкване и измъкване
от легла.
плът покрива костта
и плътта търси
и нещо друго освен
плът.
няма спасение,
всички сме хванати
в капана
на една странна
съдба.
никой никога
не намира нужния
му човек
бунищата на града са пълни,
гробищата за стари коли се пълнят,
лудниците се пълнят,
болниците се пълнят,
гробищата се пълнят,
нищо друго
не се пълни.
На Ал –
не се притеснявай от непризнанието, приятел,
аз също съм бил отхвърлян преди.
понякога човек прави грешката да избере погрешното стихотворение,
по-често моя грешка е била да го напиша.
но аз обичам да имам фаворит
във всяка гонка, даже когато
шансовете на коня ми да спечели са
30 към 1.
все по-често започвам да мисля за смъртта,
за старческото оглупяване,
патериците,
удобните кресла,
писането на малоумна поезия
с капеща писалка.
за онзи ден, в който младите девойки
с усти като баракуди,
с тела като лимонени дървета,
с тела като облаци,
с тела като проблясъци от светкавица,
престанат да тропат на вратата ми.
не се притеснявай от непризнанието, приятел.
изпушил съм 25 цигари тази вечер,
а за бирата сам се сещаш.
и телефонът звънна само веднъж-
грешно набиране.
462-0614
сега получавам много телефонни обаждания,
всичките са едни и същи :
„вие ли сте Чарлз Буковски, писателят?“
„да“, отговарям аз,
и те започват да ми обясняват,
че разбират творбите ми,
че някои от тях са писатели,
или че искат да бъдат писатели,
че имат скучни и отвратителни работи,
че не могат да понасят повече стаята,
апартамента,
стените
си,
тази вечер –
имат нужда
от някого с когото да поговорят.
не могат ма повярват,
че аз не мога да им помогна,
че не знам точните думи.
не могат да повярват
колко често в стаята си,
аз се хващам за корема,
превит на две и казвам:
„Исусе, пак ли едно и също!“
не могат да повярват,
че хората без любов,
улиците,
самотата,
стените,
са също мои.
и когато затворят телефона,
мислят, че нарочно не съм издал тайната си.
това, което пиша не идва,
от някакво знание.
когато телефонът звъни
и аз бих искал да чуя думи,
които ще облекчат
същите тези неща.
затова и телефонният ми номер
седи в указателя.
Превод: Мария Попова