Наука26 март 2017

Пътят, по който не поех...

Когато с една стихосбирка можеше да се купи ферма

Робърт Фрост (26 март 1874 г. - 29 януари 1963 г.) e американски поет. Учил е в Харвард, но го напуска, без да се дипломира. През младостта си пише поеми, но публикува рядко. През 1912 г. продава фермата и със семейството си се изселва в Англия, за да се отдаде напълно на литературна дейност. На следващата година в Лондон излиза стихосбирката му "На север от Бостън". През 1915 г. се завръща в САЩ, излиза американското издание на "На север от Бостън", от продажбите на което купува ферма във Франкония, щата Ню Хемпшир. През 1924 г. получава първата си награда "Пулицър" (общо четири).

Поезията е това, което се губи при превода.
Любимото обичаме без причина.
Прости ми, Господи, моите малки шегички с теб и аз ще ти простя Твоята грамадна шега с мен.
Работи старателно по 8 часа на ден – ще станеш началник и ще получиш възможността да работиш по 12 часа на ден.
Не съм объркан. Просто съм добре разбъркан.
С три думи мога да изложа всичко, което научих за живота. Че той продължава.
На майката й отнема 20 години да направи от момчето мъж, а друга жена за 20 минути прави от мъжа идиот.
Образование — това е способността да изслушваш каквото и да било без да губиш самообладание и самоуважение.
Дом — това е мястото, където ако ти се наложи да се върнеш, ще им се наложи да те приемат.
Любов — това е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.
Мозъкът е удивителен орган. Започва да работи още като се събудиш сутринта и не престава докато не пристигнеш на работа.
Семействата се разпадат тогава, когато хората разбират тези намеци, които даже не си искал да правиш или когато не обръщат внимание на намеците, които правиш.
Защо обидите убиват повече хора отколкото работата? Защото повече са хората, които се обиждат от тези, които работят.
Нещо през цялото време ни ограничаваше и ни правеше по-слаби. Докато не стана ясно, че това сме ние самите.
Половината свят е съставен от хора, които имат какво да кажат, но не могат, а другата половина – от хора, които нямат какво да кажат, но не млъкват.
Когато обществото е достатъчно удобно за вас, вие наричате това свобода.
Разликата между възрастните и децата е само в цената на играчките им.
Дипломат — това е човек, който помни рождения ден на дамата, но забравя за възрастта й.