Робърт Фрост (26 март 1874 г. - 29 януари 1963 г.) e американски поет. Учил е в Харвард, но го напуска, без да се дипломира. През младостта си пише поеми, но публикува рядко. През 1912 г. продава фермата и със семейството си се изселва в Англия, за да се отдаде напълно на литературна дейност. На следващата година в Лондон излиза стихосбирката му "На север от Бостън". През 1915 г. се завръща в САЩ, излиза американското издание на "На север от Бостън", от продажбите на което купува ферма във Франкония, щата Ню Хемпшир. През 1924 г. получава първата си награда "Пулицър" (общо четири).
- Поезията е това, което се губи при превода.
- Любимото обичаме без причина.
- Прости ми, Господи, моите малки шегички с теб и аз ще ти простя Твоята грамадна шега с мен.
- Работи старателно по 8 часа на ден – ще станеш началник и ще получиш възможността да работиш по 12 часа на ден.
- Не съм объркан. Просто съм добре разбъркан.
- С три думи мога да изложа всичко, което научих за живота. Че той продължава.
- На майката й отнема 20 години да направи от момчето мъж, а друга жена за 20 минути прави от мъжа идиот.
- Образование — това е способността да изслушваш каквото и да било без да губиш самообладание и самоуважение.
- Дом — това е мястото, където ако ти се наложи да се върнеш, ще им се наложи да те приемат.
- Любов — това е непреодолимото желание да си непреодолимо желан.
- Мозъкът е удивителен орган. Започва да работи още като се събудиш сутринта и не престава докато не пристигнеш на работа.
- Семействата се разпадат тогава, когато хората разбират тези намеци, които даже не си искал да правиш или когато не обръщат внимание на намеците, които правиш.
- Защо обидите убиват повече хора отколкото работата? Защото повече са хората, които се обиждат от тези, които работят.
- Нещо през цялото време ни ограничаваше и ни правеше по-слаби. Докато не стана ясно, че това сме ние самите.
- Половината свят е съставен от хора, които имат какво да кажат, но не могат, а другата половина – от хора, които нямат какво да кажат, но не млъкват.
- Когато обществото е достатъчно удобно за вас, вие наричате това свобода.
- Разликата между възрастните и децата е само в цената на играчките им.
- Дипломат — това е човек, който помни рождения ден на дамата, но забравя за възрастта й.
Пътят, по който не поех
Два пътя в леса разделени видях,
ала не можех да тръгна по двата.
Бях пътник единствен, там дълго стоях,
единия с поглед надолу следях
гръб как извива навътре в гъстака.
Тръгнах по другия. Тъй избор почтен
и с повече право сторих навярно.
Той искаше работа - цял затревен,
па макар и пътят им общ до тоз ден
за тях да се беше грижил по равно.
Еднакви лежаха оназ сутрин там
в листа пожълтели, без стъпки тъмни.
О, за друг ден оставих първия. Знам,
че пътят до път води винаги. Сам
не вярвах обаче, че ще се върна.
Това ще разказвам с въздишка за тях,
щом минат години и се изгубят.
Два пътя веднъж разделени видях
и по-запустелия аз си избрах,
а това промени всичко друго.