Наука5 август 2017

Щастието е в това да отдадеш сърцето си на другия

Повелителят на Слънцето за нещата от живота

Рабиндранат Тагор (7 май 1861 г. - 7 август 1941 г. ) е индийски писател, поет, философ, педагог, композитор, общественик, променил дълбоко бенгалската култура в края на XIX и началото на ХХ век. През 1913 г. получава Нобелова награда за литература и става първият неевропеец, удостоен с това отличие. Ганди и Тагор са политически съмишленици в движението за независимост на Индия. Ганди получава псевдонима си Махатма („велика душа") от Тагор, а от своя страна го нарича Гурудев („божествен учител"). Тагор произхожда от бенгалско семейство от кастата на брахмините, започва да пише стихове едва осемгодишен, а на шестнадесет вече публикува поезия под псевдонима Бханушинго. Пише на бенгали, но превежда голяма част от поезията си и на английски. На бенгалски език името му означава „Повелител на Слънцето".

Водата в каната е прозрачна; водата в морето е тъмна.
Всичко безкрайно свършва.
Дори шайка разбойници трябва да се подчинява на някои морални правила. Те могат да ограбят целия свят, но за да останат банда, не трябва да крадат един от друг.
Затворихме вратата, за да не влезе заблудата, но сега как ще влезе истината?
Звездите не се боят, че ще ги помислят за светулки.
Какъв е твоят език, море? — Езикът на вечния въпрос. — Какъв език е твоят отговор, небе? — Езикът на вечното мълчание.
Когато е звяр, човек е по-лош и от звяра.
Кабир казва: „О, садху, Бог е дъхът във всяко дихание."
Веднага разбрах, че влиянието на вечерта беше влязло в мен. Нейните сенки бяха заличили усещането за "аз". Докато "азът" беше необуздан през блестящия ден, всичко, което усетих сега, "аз" беше на заден план, можех да видя света в истинския му вид, в който няма и капка баналност. Той беше изпълнен с красота и радост. Тогава получих дълбоко прозрение, което продължи през целия ми живот.
Смъртта е угасване светлината на лампата при лъчите на изгрева, а не угасване на слънцето.
Спях и сънувах, че животът е радост.
Хората са жестоки, но човекът е благороден.
Щастието е в това да отдадеш сърцето си на другия.
Не можеш да прекосиш морето, просто като се взираш във водата.