Борбата е със себе си и победата също

Прието е да се смята, че борбата се води с външните обстоятелства и хората насочват всичките си сили към тях, но това е погрешно. Борбата протича вътре в нас самите и ние трябва да преодоляваме не външните обстоятелства, а самите себе си. В това е тайната на непротивенето, неразбрана дълбоко от хората. Те смятат, че непротивене означава безгрижно отпускане на ръцете и безволно подчинение на обстоятелствата, докато разбрано правилно то означава мобилизиране на всички сили на изправилия се против външната тъмнина дух и победа над тъмнината вътре. Формулата „Аз победих света" означава тази блестяща победа над себе си, когато победителят може да не мръдне дори и пръстта си в своя защита и все пак да бъде безусловен победител. Това са част от основите на Агни-Йога, разказани от Махатма Мория и събрани в сборника „В подножието на Висшата мъдрост - избрани теми от Науката за духа", в превод на Никола Берчев. 

...

Борбата е със себе си и победата е също над себе си. Външното е само акомпанимент на тази борба, докато същността ѝ си остава една и съща — преодоляване на себе си. Ако външното съпротивление се засилва, значи се засилва и напрежението на битката, защото външното се преодолява в себе си. 

...

Може да не притежаваш никакви вещи и все пак в духа си да си оставаш собственик, не изживял това свойство. Може да не извършваш нежелателни постъпки или позорни действия и все пак в духа си да не бъдеш свободен от тях. Цялата работа е в състоянието на духа, освободил се или не освободил се от това, което трябва да бъде изживяно. Човекът, ядящ корени, но въжделеещ месо, не е свободен и не е победил себе си...Изживяно напълно означава изкореняване, когато от изкореняваното свойство не остава нищо в същността на човека. То е изтръгнато из корен. Иначе то ще дава все нови и нови израстъци във всяко ново въплъщение, независимо от привидната победа и подтискането на изживяното свойство. 

...

Неизживените чувства от време на време проявяват в съзнанието своята активност. Това, което е било извършено някога, е живо в паметта и напомня за себе си. Като Пазачи на Прага стоят облечените във форма спомени, мисли и образи на минали действия, преграждайки по-нататъшния път към Светлината. Освобождаването е възможно само по метода на изживяването, когато, подобно на напълно победена, отхвърлена и забравена привичка, те повече нямат притегателна сила и не тревожат съзнанието. Например мнозина не могат да изоставят привичката да пушат, но все пак нейното преодоляване е възможно до такава степен, че повече да не привлича нито насън, нито наяве. По този път може да бъде победено и всичко друго, подлежащо на доизживяване. 

...

Важно е да се установи контрол така, че нито мислите, нито действията да стават извън волята. Как да се отстрани привлекателността и стремежът към удовлетворение на желанията? Само чрез контрол над тях. Без позволението на волята не трябва да се допуска нищо. Слабият допуска постъпки независимо от волята, те властват над него и той е безсилен против тях. Силният дори постъпките и слабостите си извършва с разрешение на волята. И в лошото, и в доброто той е властен над това, което върши. По-добре грешна, но волева постъпка, отколкото добротата на безволието. 

...

Всяка отхвърлена тъмна мисъл веднага се замества със светла, защото природата не търпи пустота. Необходимо е само усилието на волята. Учудващо е колко склонен е човек към злото и колко лесно се плъзга по наклонената повърхност надолу. Изкачването е много по-трудно...Тялото може да иска или не иска много неща, но негов господар е духът, обитаващ в него. Негово е върховната власт над тялото. Този, който е подчинил физическото си тяло на волята, придобива по този начин и власт над тънкото си тяло. Може да се боледува, да се усеща студ, глад, умора, но да не се пада духом. Малките преодолявания на плътта водят към големи достижения. Волята се приучва да разпорежда, а тялото — да следва нейните указания. Така всяко, дори и най-малкото добро начинание, ще принесе след време добър плод. 

...

Понякога е много полезно да се погледне на себе си отстрани, като на съвършено чужд човек. Обикновено у другите много ясно се виждат недостатъците и слабостите им и тяхното несъответствие на думи и дела. Да се види всичко това напълно безпристрастно и в себе си е много полезно... За да се види добре една картина е необходимо да се отдалечиш на известно разстояние от нея. Още повече е необходимо това при разглеждане на собствената същност.