Наука6 септември 2017

Реален е само моментът на съзирането

Ако не можеш да кажеш какво е качеството, откъде знаеш какво е то

Робърт Мейнард Пърсиг (6 септември 1928 г.- 24 април 2017 г.) е американски писател и философ, добил световна известност като автор на книгата „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет: Изследване на ценностите" (1974). Пърсиг още на 9 г. има коефициент на интелигентност 170. Написал е само две книги, но остава в литературната история освен с основополагащото значение на първото си произведение, така и с доста тежката си съдба. Изключван е от университета, участва във войната в Корея, лежал е в психиатрия, лекуван е с електрошок, губи по изключително нелеп начин сина си...

Нека си припомним някои негови мисли от „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"

Хората имат склонност да мислят и чувствуват изключително в рамките на единия модел, като по този начин проявяват неразбиране и подценяване на ролята на другия. И никой няма желание да предаде истината такава, каквато я разбира, и доколкото ми е известно, никой жив човек не е измислил начин да сдобри тези истини или модели. Няма точка, в която тези мирогледи да се срещат.

„Какво ново?" е интересен и разширяван вечен въпрос, но ако само той те занимава, ще стигнеш единствено до безкраен парад на тривиалното и модното — тиня на утрешния ден. Бих искал вместо това да се заема с въпроса: „Кое е най-доброто?", въпрос, който прониква по-скоро в дълбочина, отколкото на ширина, въпрос, чиито отговори като че имат свойството да отмият и отнесат тинята по течението.

Социалните ценности са верни само ако личностните ценности са верни.

Миналото съществува само в спомените ни, бъдещето — само в нашите планове. Настоящето е единствената ни действителност. Дървото, което сме осъзнали с разума си благодарение на този малък промеждутък от време, е винаги в миналото и затова е нереално. Който и да било възприет от разума предмет се намира винаги в миналото и затова е нереален. Реален е винаги моментът на съзирането, преди да е настъпило осъзнаването. Друга реалност не съществува. Тази предмисловна реалност Федър смята, че правилно определя като качество. След като всички реално определими неща трябва да произтичат от тази предрационална реалност, качеството е родителят, източникът на всички субекти и обекти.

Всяко усилие, което има самопрославата за крайна цел, е обречено да завърши с катастрофа.

Качество… знаеш какво е то и все пак не знаеш. Но това съдържа в себе си противоречие. Някои неща все пак са подобри от други; ще рече, притежават повече качество. Но щом се опиташ да изразиш качеството отделно от нещата, които го притежават, всичко отива по дяволите! Няма за какво да се говори. Но ако не можеш да кажеш какво е качеството, откъде знаеш какво е то или пък откъде знаеш, че изобщо има такова нещо? Щом никой не знае какво е то, тогава то на практика не съществува. Но всъщност то съществува на практика. На какво друго са основани оценките? Защо иначе хората ще дават цели състояния за едни неща, а други ще изхвърлят на боклука? Очевидно някои неща са по-добри от други… но какво е това „по-добро"?… И така в кръг и в кръг, навиваш спиралата на мисълта и наникъде не виждаш изход. Какво, по дяволите, е качеството? Какво?

Храмът на разума е завинаги изграден върху арената на логиката и когато човек излезе от логическия спор, той излиза и от всички академични измерения, философският мистицизъм, идеята, че истината е непознаваема и може да бъде овладяна единствено чрез ирационални способи, ни е придружавал от самото начало на историята. Той стои в основата на дзен. Но не е академичен предмет. Академията, храмът на разума се интересуват изключително от ония неща, които могат да бъдат дефинирани, а ако някой има желание да бъде мистик, мястото му е в манастир, не в университет. В университета нещата се казват с пределна яснота.