Наука23 септември 2017

Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите

Многогласният Пабло Неруда за любовта и свободата

Па́бло Неру́да (12 юли 1904 г.- 23 септември 1973 г.) е чилийски поет, писател, публицист, дипломат и политик. Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Фамилното име от псевдонима му е в чест на чешкия поет Ян Не́руда. За него английският критик и преводач Алистър Рийд пише: „Такова е впечателението, че Пабло Неруда не е един поет, а цял поетически цех. Той не толкова търсеше нов стил, колкото се отказваше от стария. Неруда беше многогласен поет. Пабло Неруда е Нобелов лауреат за литература през 1971 година. Удостоен е с Международната награда за мир (1950 г.) на Световния съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.

Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.

Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.

Във всичко в този свят има част от моята душа.

Не си като никоя друга, щом аз те обичам.

Смехът е езикът на душата.

Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.

Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото.

Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава, поне веднъж в живота си, да избяга от мъдрите съвети... Не умирай бавно! Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!

Любов - подобно бунт, назряващ във сърцето,
а не парализа сърдечна.
Любов, която ще настигне.
Любов, която няма да настигнем.

Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахатае надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.

Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен - знак за единение на пространството, където се събират всички пътища… вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, ни и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.