Днес Джон Ленън щеше да навърши 77 години.
Той е роден на 9 октомври 1940 в Ливърпул, Великобритания и бе застрелян на 8 декември 1980 г. в Ню Йорк. Ленън е една от най-влиятелните и популярни личности в поп културата на XX век. Придобива световна известност като член и водеща фигура в рок формацията на всички времена „Бийтълс", получила международна слава през 60-те години.
Хънтър Дейвис пък e авторът на официалната биография на „Бийтълс". В книгата му „Джон Ленън/Писма", издадена на български от издателство „Сиела" през 2012 г., Дейвис проследява близо триста от писмата и картичките, написани от Джон Ленън – до близки, приятели, фенове, непознати, любовници и дори до кварталната пералня. В това начинание му помагат мнозина от роднините и близките приятели на Ленън, частни колекционери и Йоко Оно, вдовицата на Джон и собственик на авторските права. Предлагаме ви отделни моменти от книгата на Дейвис за Ленън.
Все едно дали изпитва радост или гняв, страх или омраза, въодушевление или ярост, Джон Ленън почти винаги има потребност да го запише. Реагира не само с музика, но и със слово. За него е напълно естествено да грабне лист и химикалка при всяка хрумнала му идея или мисъл, или просто когато изпита желание да общува.
///
Джон Ленън живее и умира в епохата преди навлизането на компютрите, имейлите, туитовете, постовете и есемесите, затова пише на ръка или на пишеща машина и изпраща писма и картички до роднини, приятели, почитатели, непознати, вестници, организации, адвокати, че и до обществената пералня, която използва. Повечето му писма са забавни, съдържателни, призоваващи, мъдри, откачени, измъчени, поетични. Понякога са сърцераздирателни.
///
През октомври 2010 година Йоко присъства на откриването на синия плакет на площад „Монтагю" в Лондон, където бе живяла с Джон. Помоли ме да държа реч на церемонията. На другия ден имахме дълга среща и темата за издаване на писмата на Джон изплува отново. Идеята беше аз, в качеството на евентуален редактор на книгата, да се свържа с възможно най-много от получателите на писмата, да разбера кои са, с какво се занимават, какво място в живота на Джон са заемали и да ги помоля за помощ при изясняването на препратки, които външни хора като самия мен не биха доловили. Разбира се, всичко това нямаше как да стане без благословията на Йоко.
///
Лично тя не предостави никакви писма. Двамата с Джон почти не са кореспондирали един с друг, тъй като почти през цялото време са били заедно; ако пък се е налагало да се разделят, са разговаряли по телефона до двайсетина пъти дневно. Уви, малкото писма и бележки, които имала Йоко, са се загубили през годините – или пък, по-вероятно, са били прибрани от услужливи ръце. Иначе казано – откраднати.
///
Струва ли си да се колекционират писмата и картичките на Джон Ленън? От търговска гледна точка - да, тъй като почитатели на „Бийтълс" и музеи из целия свят се надпреварват да плащат високи цени дори за най-скромната изрезка, но каква е истинската им стойност – може би литературното съдържание?
///
Но има ли изобщо Ленън писателски талант? Читателите на „Таймс" в броя от 20 юли 1964 година научават, че Джон Ленън се отличава с „ужасяваща липса на грамотност… момче, което не е зле да получи някакво образование, за да може да се възползва от таланта, който изглежда има".
///
Успехът на първата стихосбирка на Джон, която се продава в тираж 500 хиляди още същата година, лесно може да се отдаде на славата и популярността му като член на „Бийтълс" – и точно такава е реакцията на мнозина навремето, само че томчето е публикувано от престижното издателство „Джонатан Кейп", като през 1964 година Джон е отличен с награда на литературен обяд, организиран от веригата книжарници „Фойлс". През 2010 година стиховете на Ленън са преиздадени и се продават в десетки хиляди екземпляра на хора, които няма как да са били част или да имат спомени от онова отдавна изчезнало явление, наречено „бийтълмания".
///
Днес написаното от Джон – не само текстовете на песните му, а и неговите стихотворения и разкази – се изучават в университети по целия свят. В „Джейкъбс Мюзик Скул" към Университета на Индиана, най-голямото музикално училище в Съединените щати, всяка година около триста студенти работят върху музиката и текстовете на „Бийтълс".
///
„Винаги съм харесвал какво пише Джон – и в публичните книги, и в личните писма – казва професор Глен Гас, който води курс за „Бийтълс" в Индиана от 1982 година насам. – Те са неотменна част от цялостната му творческа работа: игриви и забавни, пълни с искрици одухотворена лудост и когато най-малко очакваш, мигове на сърцераздирателна емоция и откровеност. Джон сякаш неспирно е изучавал себе си – търсел е себе си – чрез своето писане."
Превод Невена Дишлиева-Кръстева, Надежда Розова