Франсоа Мориак (11 октомври 1885 - 1 септември 1970) е френски писател, смятан за един от най-значимите католически автори на XX век. През 1952 г. той получава Нобелова награда за литература. Автор на "Змийско кълбо", "Животът на Исуса", „Пустинята на любовта", „Отровителка", „Пътища към морето", „Родителка", „Фарисейката", „В какво вярвам". Ето някои подбрани негови цитати.
- Да обичаш някого, означава да видиш чудо, което другите не виждат.
- Не бива да бъдем дребнави изчислители на собствените си заслуги. Важното е не да заслужиш, а да обичаш.
- Някъде, където свършва дисциплината и започва жестокостта, се намира безгласният ад на хиляди деца.
- Чувствата, които уж надживяват физиологическия акт, са чиста измислица.
- На 52 години все още има време да се вкусят няколко години щастие, макар и вгорчено може би от угризения…
- Недостижимото не заслужава да се жертваш за него…
- Истинска, дълбока и непреходна е само любовта - обожание, освободена от приливите на страстта. Истинската, голямата любов се оказва непостижима: тя е страдание и самота.
- Най-зле познаваме своите близки.
- В любовта отказът и отричането са изкусни отсрочки, които са от полза за насладата.
- Любовта не е само дълг, а трябва да бъде безкористна.
- ...Не може да има нищо лъжовно в щастие, което си доставят един другиму двама души.
- Никоя любов или приятелство не може да пресече пътя на едно сърце, без да остави някакъв белег по него.
- Кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си. Но по-добре ще те познавам, ако ми кажеш и какво препрочиташ.
- Вярвам в поезията. Добрият романист е преди всичко добър поет.
- Никой възрастен не може да издържи на кръста, който носи детето.
- Винаги съм обичал да късам превръзките на чуждите очи. Хората около мен трябва да виждат нещата такива, каквито са.