Простираме ръце в окови към нашият изгубен рай…

На 13 януари 1878 г. в Чирпан е роден Пейо Тотев Крачолов. Великият български поет Пейо Яворов. Другите му псевдоними са Джемо, И. Крачев, Отело, Пейчо. На 29 октомври 1914 г. си отива доброволно от този свят, след като поема отрова и се застрелва. „Какъв бурен и многостранен живот в това кратко време – с главоломни гмурвания в океана на страданията, със смели полети до звездите, със светкавични зигзаги между небето и земята!" Това пише за него Михаил Кремен. „Ти живя като бунтуващ се и низвергнат бог и превърна годините си в столетия: носеше трънен венец, но в ръката си здраво държеше откраднатия горящ факел", казва за поета авторът на "Романът на Яворов". Да си припомним няколко от словесните бисери на Яворов, останали в съкровищницата на българската поезия.

С о н е т

Към север беше моя път,

а ти отиваше на юг;

следи - заличи ги прахът,

не чуем днес един за друг.

 

Но мой сърдечен идеал,

звездице светла в нощен мрак,

живот и младост - бих ги дал,

да можех да те видя пак.

 

Мечта суетна... А в гърди

за мъка не остава мощ,

че там скръбта всечасно бди.

 

И съм обърнал нощ на ден,

денят обърнал съм на нощ -

за тебе сявга нажален...

***

Боричкания, сълзи, кърви: -

последни сме - да бъдем първи!

     Човешка суета.

 "Честит" бил царят, "клет" бил робът -

не е ли и за двама гробът

     единствена врата?

З а т о ч е н и ц и