Скъпи читатели, днес отворихте ли Гугъл?
Световната търсачка е отбелязала рождения ден на една велика жена. Вирджиния Улф (25 януари 1882 г. - 28 март 1941 г.) е британска романистка, есеистка, феминистка, издател и автор на разкази. Смятана е за една от най-изтъкнатите фигури от литературата на модернизма във Великобритания през ХХ век. Между най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей", „Към фара" и „Орландо", както и монографичното есе „Собствена стая" със знаменитата сентенция „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза."
Да си спомним за друго нейно произведение - "Орландо", точно днес е полезно и заради все по-актуалния дебат по темата от политическия живот у нас. Скандалният роман е своеобразно биографично любовно посвещение към бисексуалната любовница на авторката - ексцентричната аристократка Вита Саквил-Уест. Шестнайсетгодишният поет Орландо от двора на кралица Елизабет I, който като хамелеон си сменя пола и личността и от мъж през XVI век след близо 400 години на чудновати метаморфози през 1928 г. се превръща в лейди Орландо – почтена съпруга и майка...
Ето няколко от най-знаковите цитати на Улф от различни романи и есета.
Всеки човек има минало, укрито в него като страници от книга, известна единствено на него самия; хората обаче съдят само по заглавието.
Големите общности от хора са невменяеми.
За първата си рецензия получих един фунт, десет шилинга и шест пенса и с тези пари си купих персийски котарак. А после у мен заговори честолюбието: котарак – това, разбира се, – е много добре. Но на мен ми е малко. Искам кола. Ето така започнах да пиша роман.
Историята на мъжката съпротива срещу женската еманципация е едва ли не по-интересна от историята на самата еманципация.
Когато въпросът е силно спорен - и въпросът за пола е такъв - човек не може да се надява да каже истината. Той може само да покаже как е стигнал до своето мнение, което поддържа. И единствено може да даде на своята аудитория възможността да определи своите собствени заключения, докато наблюдават ограниченията и предразсъдъците на говорещия.
Който не казва истината за себе си, не може да казва истината и за другите.
Хуморът е първото, което се губи при превода.
Езикът е вино върху устните.
Очите на другите – нашите затвори, техните мисли – нашите клетки.
Истината е, че жените често ми харесват. Харесвам тяхната неконвенционалност. Харесва ми тяхната завършеност. Харесва ми тяхната анонимност.
Колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?
Животът е сън. Преди събуждането да ни убие.