Историята на една грамофонна плоча с Моцарт

„Най-безумният, най-жестокият от тираните накрая вече е властвал, без да му се оказва никаква съпротива от никого. Сталин е умрял или в леглото, или под леглото – това не знам точно. Но че вредите, нанесени от него, надвишават многократно щетите, нанесени от всички ненормални крале и царе от минали времена, взети заедно – това мога да кажа със сигурност. И никой никога дори не заекна, че Сталин е малоумен“. Това пише в спомените си великият руски композитор Дмитрий Шостакович.

„В последните години от живота си Сталин все повече се смахва. Параноята му се задълбочава, както и неговата суеверност. Един мой приятел – музиковед, е бил съсед с човек от охраната на Сталин“, разказва още Шостакович. „Мъжът първо не искаше да говори, после пийна и се разприказва. Работата му била добре платена, макар и уморителна“. 

Той патрулирал край московската вила на Сталин. През зимата на ски, през лятото – на колело. Той и колегите му непрекъснато правели кръгчета около имота, докато им се завие свят. Вождът не излизал извън пределите на вилата. А когато се показвал, се държал маниакално, като параноик. Въртял глава на всички посоки, с резки движения се оглеждал непрекъснато. Цели дни не пускал никого при себе си. Слушал много радио. 

Веднъж Сталин позвънил в Комитета по радиото. В този момент там заседавало ръководството на радиото. Сталин попитал дали разполагат във фонда си с плоча със запис на концерта за пиано № 23 от Моцарт, който той бил слушал, преди да позвъни. „Свиреше пианистката Юдина" – уточнил той. 

Отговорили на Сталин: „Разбира се, че я имаме". Но всъщност я нямали. Концертът се излъчил на живо от студиото. Но всички до смърт се страхували да кажат на вожда истината. Никой не знаел какви ще са последствията. Човешкият живот не струвал нищо. Можело само да се повтаря „да".  Точно като на луд човек.

Сталин заповядва плочата с концерта на Моцарт в изпълнение на пианистката, да му се донесе на вилата. В радиото настъпила паника. Извикали Юдина. Събрали музикантите от оркестъра. Всичко било приготвено за нощен запис. Всички треперели от страх с изключение на самата Мария Юдина, на която морето й било до колене. По-късно тя разказала, че на диригента му станало лошо и го откарали до тях. Бил неадекватен от страх. Извикали друг диригент, но и на него му треперели ръцете и оркестърът фалшивел. Едва третият диригент успял да избута записа до края. Мисля, че това е уникален случай в историята на звукозаписа. Трима диригенти се сменят за едно изпълнение. Към сутринта записът бил готов. Произвели специална плоча в един екземпляр. В исторически кратки срокове. И я изпратили на Сталин. Това бил своеобразен рекорд.

Не след дълго Юдина получава плик с 20 000 рубли. Съобщават й, че това е по лична заръка от Сталин. Тя написала писмо на вожда: „Йосиф Висарионович, ще се моля за вас денем и нощем и ще моля Господ да ви прости вашите прегрешения пред народа и страната. А парите дадох за ремонт на църквата."

С Юдина нищо не се случило. Сталин замълчал за случая. 

Казват, че когато намерили Сталин мъртъв, на патефона му се въртяла плочата с нощния концерт в изпълнение на Юдина...