Ново проучване доказва, че съставките, нужни за възникването на живота, най-вероятно са „паднали" на Земята от небето. Ледените комети, които са се разбивали а повърхността на нашата планета преди милиарди години, може да са произвели органичните вещества, а те са строителния материал на протеините и нуклеиновите бази на ДНК и РНК. Изводът е на екип от Технологичния институт към Университета в Онтарио, Канада.
Кометите съдържат най-различни прости молекули като вода, амоняк, метанол и въглероден диоксид. При сблъсък със земната повърхност се освобождава достатъчно много енергия, за да се задвижи химична реакция. „Органична материя, донесена на Земята от комети и астероиди в периоди на интензивни „бомбардировки" от Космоса, може да е достигал до 10 трилиона килограма годишно, надвишавайки многократно масата на органичната материя, която вече е съществувала на планетата", казва ръководителят на екипа Нър Голдман. Той е използвал последно поколение техника за компютърно моделиране на различни сценарии, които дават възможност да се анализират много повече различни параметри . "Откриваме хидровъглеродни продукти, които при сблъсък са можели да създадат органичен материал, който постепенно е довел до възникването на живот," казва Голдмън.
Кометите имат размери от 1.6 до 56 километра. Преминаващите през атмосферата на Земята се загряват отвън, но отвътре остават студени. При досег със земната атмосфера се създава ударна вълна заради внезапната й компресия. Ударните вълни могат да създадат внезапно рязко покачване на налягането и температурата, които биха могли да инициират химични реакции вътре в кометата още преди тя да е влязла в съприкосновение с повърхността на планетата.
Кос сблъсък, при който извънземно ледено тяло се удря в земната атмосфера със светкавична скорост, би могъл да предизвика условия за органичен синтез. Това би осигурило концентрирана „доставка" на органична материя на Земята. Екипът е изчислил, че умерено силен сблъсък на комета със земната атмосфера може да произведе налягане от приблизително 360 000 атмосфери и температура от 2537 градуса по Целзий в смес, богата на въглероден диоксид. Това би произвело редица сложни азотни молекули, които при разширяване и охлаждане дават ароматни въглеводороди. Те се смятат за прекурсори на базовите двойки на ДНК и РНК.
При по-голямо налягане и по-висока температура пък се синтезират метан и формалдехид и някои дълги верижни въглеродни молекули. Тези вещества действат като прекурсори на аминокисилините и сложните органични съединения.