Кои цветове на далечни планети са знак, че са обитаеми?
Учените вече наблюдават и за организми, които не фосинтезират
Кислородът в атмосферата на Земята е продукт от фотосинтезата. Ако животът изчезне, постепенно ще го последва и той. Следователно кислород в атмосферата на друга планета, обикаляща около своя звезда, би могъл да бъде знак за поне доскорошно изобилие от живот на повърхността ѝ. Има и други фактори - например наличието на метан, които също дават индикации в тази посока. Ако в атмосферата има от този газ, дадена планета се приема за „заслужаваща бъдещи проучвания".
Въпреки това сред учените е в ход засилен дебат за това как подобен на нашия от химическа гледна точка живот на друга планета би изглеждал спрямо това, което сме свикнали да виждаме. Изобщо не е задължително той да е свързан с производството на кислород. Едуард Шветерман, докторант във Вашингтонския университет, си задава въпроса какво може да „издаде“ чуждопланетните организми, ако те, както и първите живи форми на нашата планета, не фотосинтезират кислород.
Макар търсенето на признаци на живот да е все още в ранен стадий, астробиолозите изучават потенциални обитаемите планети главно в червената и инфрачервената част от светлинния спектър. Това се базира на факта, че листата абсорбират видима светлина, а отразяват инфрачервената. Затова сателитите, които използват инфрачервена фотография, виждат горите като много светли петна. Една гъсто залесена планета би изглеждала по-светла, ако я наблюдаваме в инфрачервения спектър.
Различните видове хлорофил правят зеленото доминиращ цвят за живота на нашата планета. „Но пък видовете, които използват светлината за други цели, ще произвеждат отражение или светлина, различни от тези на земната растителност", разсъждава Шветерман. „Това предположение ни подтиква да разширим концепцията си за това как биха изглеждали повърхностните следи от живот на далечни планети."
Чрез компютърни симулации Шветерман търси какви биха били цветовите знаци за евентуални различни форми на живот. Изводите: търсенето на решение съвсем няма да бъде лесно. „Не можем да сме сигурни в коя част от спектъра е най-важно да наблюдаваме, защото планета с няколко най-разпространени пигмента винаги ще е трудно различима от необитаем, скалист свят“, казва той.
И все пак Шветерман посочва, че „ако покриват достатъчно голяма част от повърхността, и пигментите, които не са свързани с фотосинтеза, биха повлияли значително върху средния цветови спектър на планетата“. Така или иначе, най-доброто, на което можем да се надяваме в близките няколко десетилетия, е да видим далечните планети като... един пиксел. Това определено няма да ни позволи да познаваме твърде точно дали наистина те са обитаеми... Но интересното тепърва предстои.
Съзнание имат много повече животни, отколкото се предполагаше
40 учени излязоха с декларация да се отнасяме внимателно към насекоми, влечуги и мекотели, за да не нараним чувствата им
Киборгите идват на власт?
Когато хората се правят на богове, мечтите могат да се превърнат в кошмари
Откривателят на „божествената частица“ почина на 94 години
Нобелистът Питър Хигс разкри на човечеството как частиците са помогнали за свързването на Вселената
Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас
На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман
Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени
Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо
Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта
Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"
Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?
Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето
Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии
Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн
Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път
Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има
Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички
Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра
Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.
На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило
Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента
Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи
Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система
Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили
Пчелите са идеалните „екологични детективи”
Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата
Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек
Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си