Наука31 януари 2012

Кошмарът на Нютон

Магнит с толкова силно поле, че забавя собственото си падане

Магия, зад която седи отново науката – във видеото, което следва, ще видите как неодимови магнити осезаемо забавят собственото си падане през медна тръба, благодарение на изключително силното си магнитно поле:

Неодимовият магнит е най-широко използваният рядък земен магнит, създаден от сплав неодим, желязо и бор. Химическото му изражение е Nd2Fe14B и той представлява тетрагонална кристална структура. Разработен през 1982 година от автомобилната компания General Motors и Sumitomo Special, неодимовият магнит е най-силният постоянен магнит, създаван някога. В течение на времето замества много други типове в устройства, изискващи малки, но мощни магнити като мотори на безжични апарати, слушалки, високоговорители, харддискове и магнитни ключалки.

Този вид магнит е много, много силен. Силата на полето му му е около 21 500 пъти по-голяма от земното магнитно поле. Някои, с размерите на монета, са достатъчно силни да вдигнат над 10 килограма.

С тях трябва да се работи много внимателно, тъй като силни магнитните полета могат да нарушат работата на различни медицински електронни устройства, като например пейсмейкърите. Тъй като силата им се увеличава с увеличаването на размерите, по-големите неодимови магнити могат сериозно да прищипят кожа или пръсти и дори да чупят кости, когато бъдат привлечени внезапно от магнитен предмет. Неодимовите магнити могат да причинят невъзстановима загуба на данни в магнитни носители (от рода на дискети). Те вероятно са и единствените постоянни магнити, достатъчно силни да изтрият информацията върху магнитната лента на кредитна карта.

Когато пада през тръбата, магнитното поле на неодима създава електрически заряд, който протича през медта. Според законите на физиката там, където тече ток, има и магнитно поле. Така новосъздаденото поле се противопоставя на оригиналното поле на падащия неодимов магнит.

Това означава, че във всяка точка от своето падане през медната тръба, неодимовият магнит е под влиянието на индуцирано магнитно поле, което го дърпа отгоре и едновременно друго поле, което го бута отдолу. Комбинираме всичко това и имаме един магнит, който пада много по-бавно, отколкото добрата стара гравитация повелява.

Е, вижте го отново: