Почти всички бозайници се смаляват през еволюционното си развитие – с изключение на синия кит. Най-големият бозайник, който е живял някога на нашата планета (досега) продължава да расте, установиха изследователи.
Откритието е на екип еволюционни биолози от Университета в Мелбърн, начело с доктор Алистър Ивънс.
Когато динозаврите и морските им братовчеди изчезват преди 65 милиона години, бозайниците се сдобиват с възможността да окупират пространствата, преди заемани от влечугите. Изследователите решават да проследят развитието и размера на млекопитаещите от този исторически момент до днес. Биолозите събират зъби, черепи и крайници и от различни периоди и ги сравняват.
Изследването включва стотици видове от 28 различни разреда животни в 20 различни времеви периода на последните 70 милиона години.
Проучването показва, че на китовете са били необходими 5 милиона поколения, или 30 милиона години, за да се развият от 25-килограмови животни до 190 тона (за по-нагледно - 190 000 килограма), колкото тежи съвременният син кит.
В контраст с това, развитието на земните бозайници е отнело два пъти по-малко време, отколкото при морските. Например, около 10 000 години е коствало на един земен бозайник да стане 5000 пъти по-голям и около 20 000 години да еволюира от размерите на мишка до размерите на слон. Последните пък държат приза за най-голямо сухоземно животно вече 10 милиона години, а преди това той е принадлежал на изчезнал вече вид, подобен на носорог.
И все пак земните бозайници биха се „потрудили" доста по-дълго от морските, за да достигнат размерите им. Защо? Защото във водата е по-лесно да станеш голям, отговарят учените. Когато жизнената ти среда, водата, те поддържа, са необходими много по-малко телесни модификации, за да се справиш с нарастващото си тегло.
Ако се концентрираме върху последните един милион години, проучването показва, че всички видове бозайници са се смалили. Без сините китове. Те са растели през цялото това време, растат и днес и теоретично биха продължили. Стига да имат достатъчно храна.
Според доктор Ивънс една от причините за размера на огромните морски млекопитаещи се крие в бума в популацията на крил (скаридоподобнен зоопланктон и любимо ястие на синия кит), подпомогнат от океанските течения около Антарктида.
Освен очевидната привилегия на огромното тяло – това, че подобен организъм няма естествени врагове, има и други преимущества. Едно от тях е забавеният метаболизъм, което позволява да се оцелява и на по-ниско енергийни храни като растения и планктон.
Но днес бъдещето на сините китове изглежда застрашено в условията на прекомерния индустриален риболов, който унищожава живота в океаните и заплашва и основния източник на храна на морските гиганти.
„Може би днес ние сме свидетели на максималният размер, който ще достигнат тези бозайници някога", коментират изследователите.
Източик: discovery