През 40-те години на миналия век неврохирургът Уилдър Пенфийлд открил, че пациентите му си припомнят привидно случайна информация като миризмата на бисквити например, когато стимулира различни зони от мозъка им с електрошок. Две нови изследвания сега предоставят доказателства в подкрепа на теорията за складиране на спомени, на която Пенфийлд случайно се натъква. Едно от тях дори демонстрира как могат да се манипулират мозъчните клетки, така че да създават фалшиви спомени.
Изследователят Марк Мейфорд и колегите му модифицират генно мишки, при които могат да наблюдават активизацията на неврони, тъй като те се активират отново след инжектиране на определена субстанция. Екипът поставя всяка от групата мишки в индивидуална кутия, в която тя е изложена на цвят и миризма и това активира невроните, които изграждат спомен за тези условия. След това учените поставят лекарството, което активира отново същите неврони и изследователите имат възможност да предизвикат изкуствени спомени за кутията.
След това те местят всяка от мишките във втора кутия, с други цветове и миризми. Инжектират лекарството, така че в този момент мишката си спомня първата кутия и тогава я подлагат на малък електрически шок.
Обичайно шокът би накарал мишката да се страхува от непосредственото си обкръжение по времето когато го е получила, т.е. втората кутия. Но в случая гризачът развива страх от смесица от двете кутии, която всъщност е една въображаема среда – единствената от последвалите ситуации, в която изпада в паника, е когато е поставена във втората кутия и бива инжектирана със субстанцията.
Мейфорд заключва, че този хибриден, фалшив спомен показва, че две различни групи неврони са кодирали всеки от спомените на мишката и те не взаимодействат помежду си. Но фактът, че може да се въвеждат нови част информация в един спомен отваря цяла нова вселена за изследване, обобщава ученият.
Източник: newscientist