Повечето хора биха се борили да издържат над минута под вода, без да изплуват за глътка въздух. Някои видове тюлени могат да издържат и повече от час без кислород. Но никой не може да се мери с колонията микроби, живееща десетки метри под дъното на Тихия океан.
Съществата, открити от Ханс Рой и колегите му от датския Център по геомикробиология, използват толкова малко кислород, че трудно се вписват в категорията „живот". Те имат изключително ниски метаболитни нива и пълен оборот на биомаса – обновяването на градивните за всяка форма на живот елементи (въглерод, азот, водород и кислород) се случва веднъж на няколкостотин, та дори на няколко хиляди години. С подобен жизнен цикъл може би не по-малко удивителен е и фактът, че изследваната от датските учени колония е на възраст 86 милиона години.
Дълго време науката смята, че високото налягане, минимумът кислород и хранителни вещества на дъното на морето правят тази среда необитаема. Но новооткритите микроби живеят дори под морското дъно, на 30 метра навътре в седиментните скали.
В опит да разберат как организмите се справят с тези изключителни енергийни ограничения, учените откриват, че на такава дълбочина прониква кислород – нещо, което взривява досегашните представи за втори път. „Нямахме обяснение за това, казва Рой. Знаехме, че нищо не би трябвало да прониква по-дълбоко от сантиметър. Така че очевидно бъркахме някъде". И тогава става ясно, че точно в тази част на океана морските течения предизвикват изключително бавно натрупване на утаечните слоеве.
Толкова бавно, че ако в този момент една песъчинка падне на морското дъно, следващата, която ще я покрие, ще дойде след 1000 години. Същото важи и за храната - ако нещо падне на дъното, то остава там стотици, дори хиляди години и тъй като ресурсите са оскъдни, микробите ги консумират бавно. А когато няма храна, те не използват и кислород и той остава.
Откритието на този „живот на забавен кадър" предизвика бурна реакция в НАСА. Астрономите веднага сформираха конференция с геомикробиолозите, за да изследват границите на живота и биологичната нужда от енергия.
„Пределите на живота изведнъж отидоха толкова по-далече, отколкото сме си представяли. Вече не знаем дали животът има долна граница изобщо", казва Бо Йоргенсен. Учените от НАСА са пленени от откритието, защото, макар повърхността на Марс да е негостоприемна, под нея може да има условия, подобни на тези дълбоко под земната повърхност. А изследването показва, че има същества, способни да оцеляват при такива условия.
Източник: nature