Да започнем оттам, че всички видове китове и делфини са еволюирали от един общ прародител, подобен на елен със стройни крака с копита, който е живял преди между 53 и 56 милиона години. С времето те добивали все по-аеродинамична форма, а опашките им започнали да приличат на китови. Загубили задните си крайници, а предните се превърнали в перки. Успоредно с всичко това, те ставали по-умни. Днес видовете от общото семейство на китовете и делфините са сред най-интелигентните бозайници, които конкурират по находчивост и ум нашите най-близки роднини - човекоподобните маймуни.
Сега китайският учен Шиксиа Ксу от Университета в Нанджин откри, че еволюцията на техните мозъци е пряко свързана с конкретен ген, наречен ASPM. Той показва ясни следи от адаптивна промяна в два момента от историята, когато мозъците на някои китоподобни са нараснали рязко. По-интересното е, че същият ген ASPM е свързан с еволюцията на растящите мозъци на друг клон от родословното дърво на бозайниците, а именно - човешкият, както и на човекоподобните маймуни.
Изглежда най-интелигентните животни в света – приматите и китоподобните, дължат уменията си на промяната в един и същи ген. Изследването доказва отдавна търсените и подозираните от науката дълбоки връзки в развитието на тези два разреда бозайници.
Като начало и двете групи имат членове с необичайно големи мозъци – хората имат седем пъти по-големи, отколкото се очаква за такъв размер тяло. При шимпанзетата и някои други маймуни този еквивалент е 2 до 3 пъти, а при делфините - от 4 до 5 пъти по-големи мозъци.
Но защо са им били необходими – за учените е ясно, че по време на развитието си тези две групи са претърпели еволюционен натиск, при който развитият мозък е бил преимущество. Каква е била точно причината все още можем само да гадаем. Една от хипотезите е свързана с ехолокацията за китоподобните и появилата се необходимост от голям мозък, който да обработва информацията от всички завърнали се ехота. Делфините може би дължат своите развити мозъци на предизвикателствата за ума, които представлява животът в големи, сложно устроени социални групи. Тези въпроси все още предстои да намерят своя отговор.
Източник:notrocketscience