Колко ще тежите на Еверест?

Искате да отслабнете бързо? Няма нужда от диети, просто се качете на някой връх. Веднага ще се окажете по-леки. Това се дължи на флуктуациите на земната гравитация, които, оказва се, са много по-големи, отколкото се смяташе досега. Те са отразени в нова гравитационна карта на планетата ни, който е с най-високата резолюция, постигана до момента.

Общоприетото схващане е, че земното притегляне е еднакво силно навсякъде по Земята. Но истината е, че то варира, защото планетата ни не е идеална сфера, а освен това и плътността й не е еднаква навсякъде. Освен това гравитацията е най-слаба на Екватора заради центробежните сили, предизвикани от въртенето на планетата ни. Тя е по-слаба и на високите места, които са по-далече от центъра на Земята, например връх Еверест. 

НАСА и Европейската космическа агенция управляват сателити със свръхчувствителна апаратура, която измерва и картографира земното гравитационно поле. Като към това се прибавят и топографските данни, които отразяват надморската височина на терена, точността на гравитационната карта се повишава рязко. Това е важно за нуждите на проектирането на язовири, тунели и високи сгради.

Кристиян Хърт от Университета в Пърт, Австралия, и колегите му са съчетали сателитните данни за гравитацията и топографската информация и са направили карта на земното притегляне за 80% от сушата на планетата - от 60° северна до 60° южна ширина. Картата се състои от повече от 3 милиона точки и е с резолюция 250 метра. Изчисляването на гравитацията за всяка точка отнема 5 секунди на обикновен компютър, но учените, естествено, използват супермашина. 

Моделът им установява много по-екстремни разлики в гравитационното ускорение, отколкото се очакваше. Според стандартния модел най-малкото гравитационно ускорение е на Екватора - 9,7803 м/сек2, а най-голямото е на полюсите -  9,8322 м/сек2. Моделът на Хърт обаче показва, че крайни различия има на неочаквани места. Планината Уаскаран в Перу е с най-ниско гравитационно ускорение  - м/сек2, а най-високото е на повърхността на Арктическия океан -  9.8337 м/сек2.

Това изненадало учените, защото въпросната планина в Перу се намира на 1000 километра южно от Екватора. Установените различия означават, че ако започнете да падате от височина 100 метра на посочените места, в Перу ще се приземите около 16 милисекунди по-късно, отколкото в Арктика. Също така ще изгубите около 1% от телесното си тегло, ако се придвижите от Арктика до перуанската планина, макар че масата ви ще остане непроменена.