Плазмените щитове от „Междузвездни войни” не трябва да са прозрачни

Отговорът е: да, може. Но такива щитове би трябвало да са непрозрачни за човешкото око, а това изисква монтирането на ултравиолетови камери на борда на кораби от ранга на тези в „Междузвездни войни". Това е мнението на британски студенти по физика в статия, публикувана в Physics Special Topics. „Междузвездни войни" на Лукас са магнетични за феновете на сагата не само с живописните двубои на персонажите със светещи мечове, но и с мащабни батални космически сцени. Участващите в тях космически кораби, особено в по-новите три епизода, най-често са защитени не само с дебела броня, но и с плазмени щитове, които отразяват лазерните импулси и други футуристични видове оръжия. 

Джоузеф Макгуайър от Лестърския университет и колегите му наблюдавали цветовете и яркостта на импулсите в „Междузвездни войни". Изчислили температурата на плазмата и мощността на магнитното поле, което я задържа около кораба. Оказало се, че тези параметри могат да са доста ниски за ефективна защита на корабите. Минималната температура на плазмата в щита била 1000 градуса по Келвин, а силата на магнитното поле - около 5 тесла. На база на тези измервания може категорично да се каже, че съвременните нива на науката и технологиите по принцип позволяват създаването на плазмен щит. Относително слабата сила на магнитното поле ни кара да мислим, че щитът ще е безопасен за човешкото здраве, твърдят британските студенти. Но има и един недостатък – защитната стена ще е непрозрачна във видимата част на спектъра. И за да се управлява, ще се наложи монтиране на ултравиолетови камери и други устройства, работещи в различни лъчеви диапазони. 

Друга група учени пък се развълнува от въпроса колко силно е духал вълкът от приказката за „Трите прасенца", за да събори къщичките на двете мързеливи животинки – сламената и дървената. Те съставили уравнение за минималната необходима скорост на вятъра, която може да отнесе покрива на къщата в зависимост от нейната разгърната площ, маса и други параметри. Учените приложили тези данни към плосък покрив от 4 квадратни метра, направен от MDF-панели на сламена основа, червен бор и керемиди. 

Силата на вятъра, който вълкът произвел с духане в приказката, е трябвало да бъде не по-малко от 4,8 километра в секунда — това е 34 пъти повече от скоростта на най-мощните торнадо, твърдят британски учени в публикацията за странното изследване в Physics Special Topics.