Позата на Възрастният е: изправен гръб, целеустремен поглед. Съобщавате информация, нищо повече. Не манипулирате, не се опитвате да мачкате психиката на отсрещния.
Накрая трябва да дадете на събеседника си индулгенция, да е сигурен, че ако откаже, това няма да повлияе на вашите взаимоотношения. Да му позволите свободно да се разпорежда с волята и времето си. Това е най-тънката и най-неизвестната за мнозина част от комуникацията.
Индулгенцията е емоционален акт, затова отново Детето във вас се обръща към Детето в събеседника: „Досещам се, че това, което предлагам, може да не ви устройва. Затова ще ви разбера и няма да се обидя, ако ми откажете".
Ако получите отрицателен отговор, можете да опитате още няколко пъти – докато не ви изхвърлят от стаята. Само че трябва да измисляте нови и нови аргументи – и емоционални, и рационални. И да не забравяте да оставите на човека изход. Или да му вадите душата, но с памук.
Ако сте помолили правилно – ще получите утвърдителен отговор.
Коя част от думата „НЕ" не разбрахте?
Както и при молбата, отказът също се произнася в началото на фразата: „Не мога да изпълня молбата ви" или „Не, днес няма да отидем в зоопарка", или „Не, в неделя няма да ходим у майка ти".
Обърнете внимание: не „страшно съжалявам, обаче не мога", а ясно и точно „не". А после може да кажете и всичко останало. Ако започнете с емоционална реакция, чийто израз е фразата „страшно съжалявам", въвеждате събеседника си в заблуждение, обърквате го. Дори го манипулирате. А вие не искате това, нали?
Обявявате решението си от позицията на Родителя към Възрастния и позата ви е съответстваща: гърбът и вратът са твърди и напрегнато изправени, като на оная летва върху кантара в лекарския кабинет, на която ни мерят колко сме пораснали.
Не бива да прекалявате със суровостта, все пак не казвате присъда, а само отказвате културно. Посоката е отгоре надолу.
И веднага след това скачате в детството: „Наистина адски съжалявам, че трябва да ви откажа. Разбирам колко е важно това за вас. На ваше място сигурно също бих се ядосал.". Така почтено оказвате емоционална поддръжка и помагате на човека да преживее фрустрацията.
Третият етап е – аргументите ви от логическа гледна точка. Тук фразите са: „ситуацията е такава, че...", „този ден аз трябва да бъда еди къде си...", „обещах на децата да ги водя на сладоледена къща" и пр.
Останете в позицията на Възрастен или сменяйте с Детето, но бъдете твърди. Ако се налага повтаряйте „не" като Родител.
След няколко тренировки ще усетите, че нито молбата, нито отказът, ви притесняват толкова силно, колкото преди. Това означава, че вие вече сте се научили да разпознавате различните персонажи в себе си и да ги използвате на точното място в точното време. Успех!