Наука8 април 2014

Наистина ли кучето прилича на стопанина си?

Изследвания доказват, че човек търси "сродна душа" при избора на домашен любимец, но не винаги

Смята се, че домашните любимци почти винаги поразително приличат на стопаните си и обратно. Със сигурност поне един от приятелите ви е като две капки вода с мопса си, а колежката ви е показвала снимка на сиамската си котка и вие сте си казвали: „О, Боже, та те са еднакви...!" Самите стопани почти никога не забелязват тази особеност. Но какво мислят зоопсихолозите по въпроса с приликите – истина ли е това или само зрителна измама? И каква е разликата между хората, които избират за домашен любимец куче и тези, които си вземат котка.

Сходство има, казват те. „В дългия процес на общуване хората започват да си приличат един на друг. Общуването с животни не е изключение. Натаманяват се моделите на поведение и начините на общуване" – обяснява кинологът Карина Паулман. Според нея когато човек избира домашен любимец, той подсъзнателно търси такъв, който има нещо общо с него, който му е по някакъв начин близък и разбираем. На всеки му е по-приятно да вижда до себе си някого, с когото има общи черти.

Вечното противоборство между кучкари и любители на котки също е обяснимо. Котка за домашен любимец избират по-широко скроените автономни в мисленето си хора, които уважават границите и правата на другите. Те често са по-затворени в себе си, не обичат светските изяви. Кучета си вземат нуждаещите се от общуване. За тях е важна верността, предаността, обичат да се разпореждат, да контролират останалите.

Хора, които искат да изглеждат в очите на другите силни и агресивни, предпочитат бойните породи кучета. За тях понятията за сила, увереност и успешност са свързано с агресивност и брутален външен вид. Понякога такава порода си взема човек, който й подхожда – например спортист, който тренира непрекъснато. В други случаи – абсолютно противоположна личност – например слаб, неуверен в себе си младеж, който е сигурен, че ако има куче-боец, в обществото ще го възприемат по друг начин. Кучето е аксесоар.

Спокойните и общителни хора предпочитат кучета компаньони, а по-активните избират болни кучета от приюти или такива, намерени на улицата. Кариеристите, за които е важна красотата и публичността искат породисти кучета. Карина Паулман обяснява, че с мънички декоративни породи кучета, обикновено се снабдяват жени, които искат дете, но поради различни причини не могат да го направят точно сега. За съжаление, животните с такива стопани са нещастни и невротични.

Зоопсихолозите са категорични, че в наши дни хората си вземат домашен любимец като компенсация. Неправилният избор може да е пагубен както за животното, така и за стопанина. Ако той избира домашния любимец не според своите пристрастия и възможности, а според модата, съвместният живот ще е тягостен.

Преди да купите малката пухкава топка, научете всичко за характера и спецификата на породата. Реално преценете силите си. Ако все още искате да си прекарвате свободното време на дивана пред телевизора и в събота да спите до обяд, то едва ли активното куче ще ви помогне да промените навиците си. Само ще ви предизвиква дискомфорт и ще ви дразни.

Учени от Калифорнийския университет (Сан-Диего, САЩ) потвърдиха предположението, че при избор на кученце, хората подсъзнателно търсят то по нещо да прилича на тях. Били направени 45 снимки на стопани и техните кучета, а групата експериментатори трябвало да определи на коя от двете предложени фотографии на кучета е истинският домашен любимец на съответната персона. В групата с породисти кучета, правилно били свързани 16 двойки „куче – стопанин" от 25 предложени. Но пък „уличните превъзходни" се оказали неподвластни на науката. От 20 кучета, правилно били идентифицирани само 7 двойки.

Професорът по психология от Университета в Британска Колумбия Стенли Крен, след редица експерименти, публикува научно съобщение, според което породата на кучето, която избира жената, зависи от прическата й.

Означава ли приликата между животното и човека, че между тях има дълбока психологическа връзка? Оказва се, че не.

Като правило, животните започват още в първите дни на съвместното съществуване да нагаждат поведението си според порядките в дома, за да удовлетворят максимално потребностите си. При вълците няма понятие като усмивка, а кучетата са се научили да се усмихват докато са наблюдавали човека. Малкото кученце прихваща много от стопанина си.

Психологът Робърт Кид пък твърди, че е анализирал следните закономерности:

Тези, които като малки са имали домашен любимец, като възрастни се привързват много по-силно към животните, отколкото тези, които не са успели да накарат мама и тате да им купят куче или коте;
Жените като цяло са по-привързани към животните от мъжете;
Бездетните хора са свързани със своите питомци по-тясно, отколкото тези, които имат деца;
Женените са по-малко привързани към любимците си от самотните хора.

В последните случаи имаме не идентификация с животното, а сублимация – замяна на отсъстващ партньор или дете с любимото куче или коте.