Сходство има, казват те. „В дългия процес на общуване хората започват да си приличат един на друг. Общуването с животни не е изключение. Натаманяват се моделите на поведение и начините на общуване" – обяснява кинологът Карина Паулман. Според нея когато човек избира домашен любимец, той подсъзнателно търси такъв, който има нещо общо с него, който му е по някакъв начин близък и разбираем. На всеки му е по-приятно да вижда до себе си някого, с когото има общи черти.
Вечното противоборство между кучкари и любители на котки също е обяснимо. Котка за домашен любимец избират по-широко скроените автономни в мисленето си хора, които уважават границите и правата на другите. Те често са по-затворени в себе си, не обичат светските изяви. Кучета си вземат нуждаещите се от общуване. За тях е важна верността, предаността, обичат да се разпореждат, да контролират останалите.
Хора, които искат да изглеждат в очите на другите силни и агресивни, предпочитат бойните породи кучета. За тях понятията за сила, увереност и успешност са свързано с агресивност и брутален външен вид. Понякога такава порода си взема човек, който й подхожда – например спортист, който тренира непрекъснато. В други случаи – абсолютно противоположна личност – например слаб, неуверен в себе си младеж, който е сигурен, че ако има куче-боец, в обществото ще го възприемат по друг начин. Кучето е аксесоар.
Спокойните и общителни хора предпочитат кучета компаньони, а по-активните избират болни кучета от приюти или такива, намерени на улицата. Кариеристите, за които е важна красотата и публичността искат породисти кучета. Карина Паулман обяснява, че с мънички декоративни породи кучета, обикновено се снабдяват жени, които искат дете, но поради различни причини не могат да го направят точно сега. За съжаление, животните с такива стопани са нещастни и невротични.
Зоопсихолозите са категорични, че в наши дни хората си вземат домашен любимец като компенсация. Неправилният избор може да е пагубен както за животното, така и за стопанина. Ако той избира домашния любимец не според своите пристрастия и възможности, а според модата, съвместният живот ще е тягостен.
Преди да купите малката пухкава топка, научете всичко за характера и спецификата на породата. Реално преценете силите си. Ако все още искате да си прекарвате свободното време на дивана пред телевизора и в събота да спите до обяд, то едва ли активното куче ще ви помогне да промените навиците си. Само ще ви предизвиква дискомфорт и ще ви дразни.
Учени от Калифорнийския университет (Сан-Диего, САЩ) потвърдиха предположението, че при избор на кученце, хората подсъзнателно търсят то по нещо да прилича на тях. Били направени 45 снимки на стопани и техните кучета, а групата експериментатори трябвало да определи на коя от двете предложени фотографии на кучета е истинският домашен любимец на съответната персона. В групата с породисти кучета, правилно били свързани 16 двойки „куче – стопанин" от 25 предложени. Но пък „уличните превъзходни" се оказали неподвластни на науката. От 20 кучета, правилно били идентифицирани само 7 двойки.
Професорът по психология от Университета в Британска Колумбия Стенли Крен, след редица експерименти, публикува научно съобщение, според което породата на кучето, която избира жената, зависи от прическата й.
Означава ли приликата между животното и човека, че между тях има дълбока психологическа връзка? Оказва се, че не.
Като правило, животните започват още в първите дни на съвместното съществуване да нагаждат поведението си според порядките в дома, за да удовлетворят максимално потребностите си. При вълците няма понятие като усмивка, а кучетата са се научили да се усмихват докато са наблюдавали човека. Малкото кученце прихваща много от стопанина си.
Психологът Робърт Кид пък твърди, че е анализирал следните закономерности:
- Тези, които като малки са имали домашен любимец, като възрастни се привързват много по-силно към животните, отколкото тези, които не са успели да накарат мама и тате да им купят куче или коте;
- Жените като цяло са по-привързани към животните от мъжете;
- Бездетните хора са свързани със своите питомци по-тясно, отколкото тези, които имат деца;
- Женените са по-малко привързани към любимците си от самотните хора.
В последните случаи имаме не идентификация с животното, а сублимация – замяна на отсъстващ партньор или дете с любимото куче или коте.
Не забравяйте, че ако питомецът ви, не ви радва с поведението си, значи той просто отразява вашите собствени психологически проблеми.