9 конфузни факта за човешката ни същност

Наистина ли човечеството деградира? Има огромен брой истории, свързани с човешките добродетели, но често си мислим, че ние сме най-лошите врагове на самите себе си. Сайтът listverse.com представя 9-те най-тъмни и мрачни особености на човешката същност. 

1. Богатите са отвратителни 

По всички световни медии периодично се явяват публикации как поредният милиардер дал половината от богатството си за благотворителност в полза на бедните и малоимотните. Но журналистически разследвания от 2012 година сочат, че по-голямата част от богатите хора във всекидневния си живот са доста жестоки и безжалостни. Според психологическо изследване, проведено в Торонто и Калифорния, шофьорите на скъпи автомобили псуват по-често зад волана другите участници в движението, отколкото тези с по-семпли автомобили. Богатите не се гнусят от лъжата по пътя към своята цел. Често без скрупули нарушават някои социални норми.   

2. Голямото плюскане 

Очите ни често ни вкарват в заблуда. Психологът и диетолог Брайън Вансинк печели Нобелова награда за следния експеримент с дълбоки поуки. Неговият екип сипал на 54 клиенти в ресторант супа в паничка. Някои панички били оборудванисъс скрит механизъм, който им досипвал, още докато се хранели. Както се и очаква, хората със „специалните" съдове изяли със 73% повече супа, отколкото тези с обикновени. За всеобщо учудване похапналите повече изобщо не усетили, че порцията им е нараснала или че са преяли. Теорията на Вансинк е, че колкото повече храна има в чинията, толкова по-склонни към преяждане са хората. 

   

3. Някои газят животни на пътя нарочно 

Всеки петдесети човек зад волана нарочно цели тъмния движещ се предмет на шосето с цел да го прегази. Този печален извод публикува студентът от Университета Клемсън в Южна Каролина - Нейтън Уивър след проведен експеримент, посветен на изчезващ вид костенурки. За опитите си той използвал играчки. За да се убеди, че резултатите не са случайни, Натан повторил експеримента на друго шосе. Резултатите били същите. Психолозите обясняват този ужас не просто с обикновена жестокост, а с това, че много хора имат непрекъсната нужда да си доказват, че са върхът на хранителната верига. И затова го правят при всеки удобен случай. 

4. Жестокост по заповед 

Оспорваният от етична, но категоричния от психологическа гледна точка експеримент на Стенли Милграм е проведен през 60-те години. Задачата му е да установи границата на подчинение на авторитета и властта, за да се види как наредената заповед причинява болка на друг невинен човек в името на "благородна" кауза. За целта авторитетът е представен от професор, облечен в лабораторна престилка. Жребият на учител и ученик всъщност е манипулиран. В експеримента участват трима души: "професорът" (или ръководителят), ангажираният за извършването на експеримента ученик или студент, "жертвата" (която е подставено лице) и истинското опитно лице – в случая това е учителят, без да разбира за това. Ръководителят разяснява на участниците, че ще бъде изследвано въздействието на наказанието върху процеса на учене. Тестът изисква научаване на двойки асоциации наизуст и при неправилен отговор "жертвата" трябва да бъде наказана с електрически импулси. В този случай учителят се намирал пред масивен генератор, а ученикът бил привързан към подобие на електрически стол и с електроди към китките. Генераторът имал табло с 30 деления (от 15 до 450 волта) - всяко наказвало с 15 волта повече от предходното. Обозначенията гласели: "Лек", "Умерен", "Среден", "Силен", "Тежък", "Опасно: Много Тежък шок". 

В крайна сметка „в името на безпрекословното подчиняване на авторитета" повечето от участниците не се замисляли дълго преди всяко увеличаване на волтажа, независимо, че чували стенанията на „наказвания" и ясно осъзнавайки, че го подлагат на зверски мъчения. 

5. Манипулиращи деца 

Децата често реват силно само с една-едничка цел – да привлекат вниманието на възрастните. До този извод е стигнал японският психолог Хироко Накаяма. Неговият екип наблюдавал дълго бебета, които почвали да реват всеки път, когато им е лошо, но били регистрирани и случаи на манипулативен плач. Едно от „манипулаторчетата“ било едва на 11 месеца. То плачело, без да има оплаквания, единствено с цел да привлече вниманието на мама и тате. В момента, в който майката го погледнала, то се усмихнало. Според Накаяма този поведенчески модел помага на децата да общуват по-добре с тези, които ги отглеждат и да се развиват в емоционален план.

6. Конформисти 

Всеки от нас има твърди принципи и правила или поне си мисли така. Но за да се впише в колектива, за да бъде приет от останалите, всеки прави компромиси. Понякога непростими, такива, че тръгва против против истинската същност на нещата. Предава себе си. 

През 1953 година Соломон Аш прави своя знаменит експеримент с трите различни по дължина линии. В група от подставени лица, подучени да твърдят, че късата линия е дълга, има един „непосветен" в играта. Очевадно е, че посочената от всички черна линия не е най-дългата, даже обратното. Но „непосветеният", който вижда и осъзнава това добре, посочва също като тях грешен отговор. Само и само, за да не се отличава, да бъде приет от групата. Правел го всеки трети от „непосветените". Тези, които въпреки всичко казвали какво мислят и вървели против мнението на групата, изпитали много по-голям стрес от „съглашателите".

7. Да излъжеш себе си 

През 1959 година американските психолози Мерил Карлсмит и Леон Фестингер провеждат експеримент, с който доказват, че хората лъжат самите себе си с цел отстраняване на когнитивния дисонанс – състояние, в което се сблъскват две противоположни мнения. Бедни студенти, на които е обещан хонорар, решават в продължение на един час скучни задачи. След края на „изпита" им били раздадени от 1 до 20 долара. Срещу тази сума те трябвало да излязат от залата и да разкажат на следващите, влизащи на изпит, че тестът е бил много интересен.

Невероятно, но колкото по-малък бил хонорарът, толкова по-добра била лъжливата PR-кампания на участниците в експеримента. Трябвало да лъжат, а за да компенсират ниското заплащане, те поддържали вътрешната си хармония със силни емоции. 

8. Хубаво е, когато на съседа му е зле 

Завистта е нормално човешко качество. Когато е умерена и се научим да я разпознаваме, това ни помага по пътя към самоусъвършенстването. Но изследване сочи, че много хора са готови да инвестират време и пари, за да видят как врагът им „гризе дървото“. 116 участници в експеримента играли един срещу друг на компютърна игра на вързано. Две трети от участниците с охота харчели парите си, за да загуби конкурентът. Даже когато печалбата им се увеличавала, те продължавали да инвестират за чуждото поражение. 

Психологът Ендрю Осуалд обяснява поведението на участниците в играта с исторически предпоставки за народопсихологията на човешкото племе. Хората ценят на първо място собствения си статус и са готови на всичко, за да го поддържат висок, ако той е, и да го издигнат – ако не е.   

9. Фашисти 

Във всеки от нас се крие по един Хитлер. Доказано е още през 1967 година. Рон Джонс превърнал курса, на който преподавал история, в мини-фашистка държава. Целта му била да покаже на младото поколение, че дори демократичното общество може да стане жертва на автокрацията. На следващия ден учениците сами си измислили лозунги и приветствия, започнала да се формира тяхна вътрешна йерархия. Не след дълго и ученици от други класове се включили в играта на Джонс, която все повече излизала от контрол. Преподавателят бил притиснат от родители и колеги да прекрати тези безобразия. Той събрал всички в една аудитория, уж да им направи важно съобщение, но им пуснал една от речите на Хитлер. Всички били потресени как за няколко дни семето на авторитаризма е покълнало в тях. Експериментът е в основата на чудесния германски филм „Вълната“.