Наука3 септември 2014

Властта като патология

Серийните убийци и политиците са с еднакви личностни характеристики

Хората са много по-послушни, отколкото ни се струва. Това е така, защото покорният гражданин, удобен за държавата, се формира в семейството, в училище, а по-късно – и в университета.

През 2009 година в Московския държавен областен социално-хуманитарен институт е повторен експериментът на Артър Поскоцил (1977), за да се анализира доколко студентите са готови да се подчинят на преподавател, който иска от тях да държат изпит по абсурден атестационен тест. Младите хора трябвало да отговарят на въпроси от типа какъв е цветът на учебника им по психология, колко звезди има в съзвездието Орион, а единият от въпросите бил на португалски език.

Студентите били предупредени, че оценката от теста ще окаже влияние върху общия им бал за семестъра.

Всички участници, макари да показвали известни признаци на напрегнатост, минали целия тест. На въпроса: „Кое ви накара да изпълните нелепото задание до край?", те отговорили: „Така ни каза професорът"; „Трябваше да издържим този изпит"; „Преподавателят е шефът — той решава какво да правим".

В трудна ситуация, без да е уверен какво точно трябва да направи, човек предпочита да следва примера на околните и влиянието на авторитета, например преподавателя. При това подчиненото поведение на практика не зависи от личностните особености. Върху феномена на подчинението оказва влияние самата ситуация, която изисква от личността безпрекословно изпълнение на изискванията даже ако те са абсолютно безсмислени, пише сайтът psyh.ru.

И едните, и другите са маскари...

Вероятно всеки от вас се е възмущавал, четейки за безчинствата на властимащите, които безнаказано са блъскали със служебните си коли обикновени пешеходци и са се измъквали от правосъдието или са намалявали минималните работни заплати, но пък са гласували увеличение на бюджета за бонуси на депутатите. Оказва се, че тяхното безпардонно поведение е научен факт.

Джим Кури, бивш комисар в полицията в Ню-Йорк, посочва няколко личностни характеристики, присъщи на серийните убийци – склонност към манипулиране, мания за величие, патологична лъжа, липса на състрадание, склонност към бягство от отговорност за постъпките си и паразитен начин на живот. Втората социална група, на която са присъщи тези качества са политиците, заемащи високи позиции в правителството и парламента.

Най-известните експерименти за изучаване феномена на властта и как той въздейства на човешката психика са на социалните психолози Стенли Милграм (проведен през 60-те години на миналия век в Йейлския университет) и Филип Зимбардо (проведен в подземието на Станфордския университет през 1971 г.). Изводите от тях са сложни и причинно-следствените връзки - доста объркани, но ясно изпъкват две максими. Че властта привлича завършените негодници и „помага" много нормални хора да станат такива.

Властта и егоцентризмът са свързани

Направете един експеримент със самите себе си. Приближете се към огледалото и напишете върху челото си с химикалка или флумастер буквата „Е". Не искате ли? Тогава просто си представете, че го правите. Защо ще разберете по-късно.

Според множество научни публикации съществува напълно конкретна причина защо на властимащите не им пука за вас – те са прекалено заети със себе си. Изследвания сочат, че в ситуация на безвластие с ръководството на колектива се заемат тези, които са с високо мнение за себе си. Ако човек е уверен в себе си, той не се съмнява в способността си да ръководи останалите. Тази самоувереност привлича останалите, които се поддават на внушение.

Нарцисите наистина са способни да ръководят ефективно. Но само за кратък промеждутък от време. Те успяват да убедят масите, че имат отговори на всички въпроси, но са твърде егоистични и завладени от собственото си благополучие, за да отстояват интересите на групата в дългосрочен план.

Нека сега се върнем на буквата „Е" на челото ви. След като я изписахте (или си въобразявахте, че го правите), тя се оказа на обратно, нали? Ако „Е" изглежда както трябва, когато се гледате в огледалото, то тя ще е наопаки за всички, които я виждат. Ако вие сте се замислили за това, преди да я напишете, и сте я изрисували така, че да изглежда в огледалото на обратно, но за всички останали да е както трябва – това говори много за вашите качества и степента на загриженост за околните, казват психолозите.

Такъв експеримент направили в Северозападния университет в Чикаго. Първата група участници получила неограничена власт над втората група. Всички били помолени да напишат на челата си буквата „Е". По челата на „началниците" имало три пъти повече обърнати букви „Е". Участниците във втората група, подчинените така да се каже, много по-често рисували буквата така, че тя да е ясна не за тях самите при оглеждане в огледалото, а за околните. Даже условната власт превърнала притежателите й в егоисти. Сега си представете какво се случва в главите на реалните властимащи, които всяка вечер ви обещават благоденствие от екрана на телевизора.

Началниците лъжат по-често

Установено е, че човек лъже средно шест пъти на ден. Малкото дете няма да стане пълноценен човек и член на обществото, ако не се научи да лъже наляво и надясно. А какво остава за политиците, които си измислят цели биографии, основаващи се на измишльотини и откровени лъжи.

Ето още един експеримент с „подчинени" и „началници". „Шефовете" били поканени в разкошно ремонтирани големи светли кабинети, а „подчинените" – натъпкани в малки килерчета без прозорци. После на хората била подхвърлена стодоларова банкнота. За да я задържи за себе си, всеки, който я намирал уж случайно, трябвало да излъже по някакъв начин организаторите на експеримента.

Всички тестове, замерващи нивата на стрес при лъжа, се записвали с видеокамери. Представителите на групата на „подчинените" демонстрирали всички емоционални, когнитивни и поведенчески признаци на измамата. „Началниците" пък говорели врели-некипели без да им мигне окото – съвършено безстрастно, без никакви индикации за емоционален или психологически дискомфорт. Даже ефимерната власт напълно унищожила в тях чувството за вина при изричане на лъжата!

Дискомфортът, свързан с чувството за вина, ни кара без да искаме, да имаме издайнически симптоми – бягащ поглед, учестено сърцебиене, усилено отделяне на пот. Но чувството за власт променя ситуацията напълно. Още нещо – учените отчели, че „началниците" получавали физиологично удовлетворение от лъжата.

В своя експеримент Йорис Ламерс от Университета в Тилбург, Холандия също разделил участниците на „подчинени" и „началници". Предложил им да дискутират темата може ли да се превиши ограничената от знаците скорост или да се изпревари на забранен участък, ако те закъсняват за важно съвещание. „Началниците" много по-лесно се съгласили с погазването на правилата, но пък и по-строго осъдили други нарушители отколкото „подчинените".

Ламерс пише в публикацията си по експеримента, че чувството за притежание на власт задейства в главата на човека невидим щепсел с надпис „Аз съм началник, всичко ми е разрешено". Но най-странното е, че тези, на които било внушено, че са на практика без права, се оказали по-самокритични от представителите на групата на „босовете". Лишените от власт са сигурни, че те просто не я заслужават.

В реалния живот началниците предприемат рискови ходове с лекота. Те са уверени, че могат да подчинят обстоятелствата на своята воля. А това е неразделна част от успеха във всяка една област. Само че причинно-следствената връзка при експеримента някъде се късала, защото ако на човека се дава власт, то неговата самооценка не се връзва изобщо с реалността, показват резултатите от експеримента.