Наука12 септември 2014

Предначертаното от нас дълголетие (първа част)

Смъртта се отдалечава от добри думи, звучни инициали и оптимизъм

Почти всичко, което чувстваме, говорим, правим, ядем и пием дава отражение върху продължителността на нашия живот. След дългогодишни анализи и изследвания учените се подписват с две ръце под 13 сравнително неизвестни досега фактори за дълголетие.

1. Инициалите ни

Може да ви се струва несериозно, но ако инициалите на човека са благозвучни или изграждат позитивна кратка дума, по всяка вероятност той ще живее по-дълго.

Изследователи прегледали актовете за смърт на мъже, починали в щата Калифорния от 1969 до 1995 г. Те регистрирали 2300 души с негативни инициали като ГАД, ЗЛО, ЛОШ и 1200 с позитивни като БОГ, РАД, ДАР, ЛЮБ. Хората с „добри" инициали живели средно с 4,5 години по-дълго от останалите. Мъжете с „лошите" инициали пък - средно с 2,8 години по-малко, отколкото тези с неутрални. Хората с позитивни инициали по-рядко умирали от СПИН, инсулт, диабет и самоубийство.

За протокола трябва да споменем, че при повторното извършване на същото изследване през 2005 г. екипът от учени (Morrison, Smith, 2005), въпреки че разширил времевия диапазон от 1905 до 2003 г., не открил никаква връзка между смърт, причини за смърт, година на смъртта и звучене на инициалите.

Източници:

(Abel E. L., Kruger M. L. Symbolic significance of initials on longevity // Percept. Mot. Skills. 2007. 104 (1).)

Morrison S., Smith G. Monogrammic determinism? // Psychosom. Med. 2005. 67 (5).

2. Думите, които използваме

През 1960 г. в САЩ започват да излизат книгите от серията „История на психологията в автобиографии“. В тях са събрани спомените на видни психолози за техния живот. Сара Пресман от Университета в Канзас и Шелдън Коен от Университета в Карнеги – Мелон анализирали 88 автобиографии на психолози и доказали, че по думите, които използва човек в един такъв текст, е възможно да се предскаже колко дълго ще живее. Рецептата е простичка: колкото повече позитивно оцветени емоционални думи използва човек, толкова по-голяма е вероятността той да живее по-дълго в сравнение с тези, които рядко го правят.

Всички думи в текстовете, които изразявали някакво емоционално състояние, били разделени на две категории – позитивна и негативна. Във всяка били обособени две подгрупи – активирани и неактивирани. Например думи с активиран позитивен заряд са «жив», «възторжен», «щастлив», «активен», «енергичен». Неактивирани позитивни са «умиротворен», «спокоен», «отпуснат», «доволен». Активирани с негативен заряд са «разтревожен», «изплашен», «обезпокоен», «огорчен». Неактивирани негативни думи са «тъжен», «самотен», «безнадежден», «печален»

След като преброили думите от различните категории във всяка от автобиографиите, изследователките погледнали кой автор колко години е живял. Хората, които често използвали активираните позитивни думи, живели около 5 години по-дълго от тези, които ги употребявали рядко. Неактивираните позитивни и негативни думи не давали отражение върху продължителността на живота. Интересно е, че в групата на активираните позитивни думи най-много (6 години) „прибавили" думите, свързани с хумор - «смея се», «кикотя се», «усмихвам се».

Психолозите обясняват това с факта, че думите ни отразяват емоционалното ни състояние, а ако то е активно-позитивно се подобрява работата на мозъка, имунната и сърдечно-съдовата система.

Честата употреба на „социални" думи като «приятел», «сестра», «колега», «семейство», «те», «ние», «леля» и други подобни също се асоциирала с по-продължителен живот.

Източници:

Pressman S. D., Cohen S. Use of social words in autobiographies and longevity // Psychosom Med. 2007. 69 (3).

Pressman S. D., Cohen S. Positive emotion word use and longevity in famous deceased psychologists // Health Psychol. 2012. 31 (3).

3. Отношението ни към възрастните

През 1968 г. в Балтимор стартирало дълго проучване за стареенето. Участниците били на средна възраст 36 г. Наблюденията продължили почти 39 г. - чак до 2007 г.

Рискът да приключат живота си по-рано се увеличавал при хората, които се отнасяли към възрастните с презрение и негативно. Медици потвърждават, че за тези, които не уважават престарелите хора, рискът от сърдечни заболявания скача с 11 процента, а рискът за влошаване на паметта – с 30 процента.

Източници:

Levy B. R., Zonderman A. B., Slade M. D., Ferrucci L. Memory shaped by age stereotypes over time // J. Gerontol. B. Psychol. Sci. Soc. Sci. 2012. 67 (4).

4. Нужни сте на децата си

15 години испански учени наблюдавали и записвали данни за възрастни хора от района Леганез в Мадрид. Тези, които имали конфликтни отношения с децата си, били подложени на 39 процента по-висок риск от по-ранна смърт от хората, които се разбирали добре с наследниците си. От „добрите" родители пък тези, които помагали на децата си независимо от възрастта им, имали с 30% по-висок шанс да живеят по-дълго от онези, които нямали противоречия с наследниците си, но не играели важна роля в живота на децата си и били посещавани рядко от тях.

5. Какво ви очаква в бъдеще?

Канадски учени са анкетирали 440 мъже и жени на възраст от 65 до 87 години за редица представи и убеждения, възприятия на бъдещето и личността, за да разберат кои психологически фактори могат да окажат влияние върху продължителността на живота. Един от въпросите бил: «Мислите ли, че ви очаква дълъг живот?»

Ако вярвате, че и след 15 години вие ще сте здрави и ще се чувствате добре – правилно правите. Резултатите от изследването сочат, че 33,3 процента от запитаните били убедени в това. Една трета обаче почти не вярвала в подобна перспектива.

След 6,5 г. учените отново се срещнали със същите хора, макар и не с всички от тях... От убедените в дългия си и щастлив живот 79,6 процента били живи. От тези, които гледали скептично напред, втората анкета дочакали 70,7 процента.

Друг важен фактор за дълголетието е доверието. Въпросът бил простичък: «Доверявате ли се на хората около вас?». Смъртността при тези, които не се доверявали, е с 27,6 процента по-висока от онези, които показали позитивно отношение към околните.

Източник:

Fry P. S., Debats D. L. Cognitive beliefs and future time perspectives: predictors of mortality and longevity // J. Aging Res. 2011.

Втората част с още 8 закономерности - четете тук!