6. Витамин О (Общуване)
Колкото повече общуваме с другите хора, толкова по-дълго живеем. Повече от 1500 души над 60 г. са участвали в американско проучване от 1986 до 2005 г. за това колко често хората се виждат и говорят с приятели, с членовете на семейството си и участват в обществени мероприятия.
Анкетьорите разделили хората на 5 групи въз основа на активността на тяхното социално общуване, а после анализирали смъртността във всяка от групите. Най-висока смъртност имало сред хората с най-малко контакти и обратното – най-ниска - в групата с най-контактните.
Била изведена и следната закономерност – ако човек е свикнал към активен социален живот с повече контакти, това ниво трябва да се запази и в най-зряла възраст.
Източник:
Thomas P. A. Trajectories of social engagement and mortality in late life // J. Aging Health. 2012. 24 (4).
7. Любопитство
Биолози от Пенсилванския университет изследвали склонността на мишките към опознаване на новото, като ги слагали в нови клетки. Ако мишката се ориентирала бързо и бодро почвала да изследва пространството, попадала в една група. Гризачите, които страхливо и твърде предпазливо свиквали с новото място влизали в друга група. Състоянието на вторите било определено като неофобия (страх от новото).
В много случаи нивото на кортизол в кръвта на хората със страх от новото е повишено. Това е хормонът на стреса, който ни кара да бягаме, да изпаднем в ступор или да се сбием и ни върши полезна работа само в определени случаи. Когато хронично нивата му са завишени, той нанася доста сериозни щети на организма. Става дума за затлъстяване, нарушена функция на имунната система, отслабване на мускулите и чести възпалителни заболявания. Всичко това оказва не добро влияние върху продължителността на живота.
Лабораторните мишки с комбинацията неофобия и висок кортизол живели по-малко отколкото тези, които имали или едното, или другото. Най-дълго просъществували любопитните гризачи с нисък кортизол.
8. Оргазъм
На графство Caerphilly в южен Уелс е кръстен медицински проект, по който са изследвани 1000 мъже на различна възраст, за да се определи има ли връзка между честотата на оргазмите и продължителността на живота. Отговорът е: Да. Той е публикуван през 1997 г. от епидемиолози на Университета в Бристол.
Смъртността при мъжете, които правели секс с оргазъм два пъти седмично, било по-ниска отколкото при тези, които се занимавали с любов по-рядко от един път в месеца. Учените изчислили, че ако мъжът има 100 и повече оргазма на година, това снижава малшанса да загуби живота си предсрочно с 36%.
Източник:
Smith G. D., Frankel S., Yarnell J. Sex and death: are they related? Findings from the Caerphilly cohort study // BMJ. 1997. 315 (7123).
9. Природата
Да помагаш на ближния е полезно. Контактите с единомишленици, активността и крепка доза алтруизъм стимулират имунната система и мозъка. Но най-полезен се оказва доброволният труд по защита на природата. В книгата си „Биофилия“ социобиологът Едуард Уилсън аргументира тезата си, че любовта ни към природата и връзката ни с нея се е култивирала милиони години. През цялата си еволюция човечеството е живяло сред дървета, треви и животни. Ние функционираме максимално ефективно, когато сме в контакт с природата.
Хората, занимаващи се с благотворителна и общественополезна дейност, изпадат в депресия с 13 процента по-рядко, а тези, свързани по някакъв начин с грижата за околната среда – с 51 процента.
Източник:
Pillemer K., Fuller-Rowell T. E., Reid M. C., Wells N. M. Environmental volunteering and health outcomes over a 20-year period // Gerontologist. 2010. 50 (5).
10. Оптимизъм
Холандско проучване анализирало здравето, моралните принципи, оптимизма и социалното обкръжение на 941 души на възраст от 65 до 85 г.. След 9 г. от първоначалните участници останали 550. Фразите, на които хората трябвало да отговарят утвърдително или отрицателно били: „Често чувствам, че животът е пълен с възможности“, „И досега имам много цели, които трябва да достигна“, „В живота ми има много щастливи моменти“. Оптимистите, употребили тези формулировки, живели по-дълго от останалите.
Друго изследване сочи, че позитивните черти на характера понижават риска от ранна смърт с 18 процента, а след 60 г. – с 26 процента. Учените знаят защо това е така. Оптимистите по принцип са по-активни физически и тежат по-малко, а циниците и песимистите най-често имат лош режим на хранене и са пълни с вредни навици и пороци.
11. Семеен живот
Социолози от Университета в Северна Каролина работили дълго върху изследвания на американци, родени от 1931 до 1941 г. Резултатите сочат, че бракът е от особена важност за мъжете. Жените имат по-широк социален кръг. Затова, когато единият партньор си отиде от живота, рискът за по-ранна смърт е по-висок при мъжете отколкото при жените.
При развод без последваща трайна връзка рискът от смърт при мъжете се увеличава с 30 процента, а при жените – с 15. Заплахата за преждевременна смърт при разведен мъж е по-голяма, отколкото при вдовец. Ранният брак – преди 26 г. - също увеличава рисковете при мъжете.
12. Стареенето е неизбежно, но не е страшно
Макар да ви прозвучи невероятно, ако вие вървите към старостта спокойно и без паника, можете да прибавите към живота си още 7 години за разлика от тези, които се страхуват от третата възраст.
Накарали 660 души над 50 г. да кажат съгласни ли са или не с твърдения като: «Всичко става по-зле колкото повече остарявам», «Вече нямам толкова енергия колкото имах миналата година», «Колкото повече остаряваш – по-безполезен се чувстваш», «Аз съм също толкова щастлив както и през младостта си», «Ставам по-възрастен, а всичко наоколо става все по-добро и по-добро, както си и мислех».
Отговорите били анализирани и прибрани, за да бъдат извадени отново 23 г. по-късно и да се допълнят, след като смъртта вече се е „намесила" в експеримента. Отговорилите позитивно, че не се страхуват от настъпването на старостта, живели средно със 7 г. по-дълго от другите.
13. Да разбереш и да простиш
Казват, че прошката е чудесен вариант да се забрави миналото и да се продължи напред. Обидата не е само емоционално натоварване и натравяне с негативи, тя нанася понякога непоправими щети на здравето. Американски психолози от Университета в Мичиган анкетирали вярващи и невярващи хора над 65 г. по различни въпроси, отнасящи се до техните чувства. Готовността да се прощава прави хората по-здрави и отдалечава смъртта, показали резултатите от мичиганското изследване.