„Колкото повече дреболии смяташ за късмет, толкова по-често ти върви“.
Ерих Мария Ремарк
На много от събитията в нашия живот реагираме в състояние на автопилот. На нивото на неосъзнаваното е много трудно да усетим чувството за свобода и хармония, наречено щастие. По пътя към това състояние на духа много често се сблъскваме с препятствията на собствените си доводи, чието развенчаване е много важно, за да достигнем мечтаното щастие.
1. Бих бил по-щастлив, ако работех по-малко
Умът ни обича да прибягва към този аргумент, като се опитва да ни убеди, че бихме били по-щастливи, ако не се налага да работим. Представяме си живот, пълен с развлечения и се самозалъгваме, мислейки, че това ще ни направи по-щастливи. Но точно безделието и пустотата са главната причина за скука и депресия. Ние, хората, сме трудолюбиви, творчески създания. Трябва да решаваме задачи, да преодоляваме трудности и да се усъвършенстваме, за да бъдем щастливи. Вложете душата си в това, което правите, превърнете го в нещо значимо и ще усетите разликата.
2. Не аз, а другите са виновни
Умът се опитва да ни накара да повярваме, че причината за нашето нещастие е извън нас - в другите хора – роднини, познати, родители, началници, семейство. Хвърляме обвинения наляво и надясно, както детето разхвърля играчките си по пода в детската градина. Разбира се, че „за тангото са нужни двама души" – както ние обвиняваме останалите, така и те съдят пък нас. Моментът, в който поемем отговорността за нашите мисли и действия, за нашия живот, ще послужи като фундамент за истинското щастие.
3. За да съм щастлив, трябва да открия „тайната" на щастието
Тайната е в това, че тайна няма. Колкото да ни убеждават книгите и умът ни – не съществуват никакви ключове от никакви тайни врати към хармонията и благоденствието. Вие сами създавате визията на своето бъдеще, формирате стратегия и после усърдно се трудите да я въплътите в живота си. Къси пътища в този процес няма. Приемането на този факт ще ви придвижи напред по магистралата на щастието.
4. Само ако имах…
Мозъкът ни упорито ни пробутва нагласи от сорта на – само ако имах друга кола, работа, къща, щях да съм по-щастлив. Повярвайте – хората, които имат това, което вие нямате не са по-щастливи от вас. Този, който иска крепко щастие, трябва да осъзнае, че бурето с желания е бездънно и никога не може да бъде напълнено до ръба. Вещите не носят щастие. Истинското щастие идва от вътре. Ние го носим в себе си.
5. Харесвам това, което е и не желая да го променям
Ако си разрешаваме подобен начин на мислене, си създаваме всички предпоставки за падане надолу. Животът е пътешествие и непрекъснати промени. Някои от тях можем да контролираме, други – не. Съпротивата срещу промените или опитът да вземем всичко под наш контрол са обречени на провал. Промените са неизбежни в този динамичен свят. Трябва да приемете този факт и да плувате в реката на промените. Способността за адаптация е много важна за щастието.
6. Ако не днес, значи - никога
Умът ни има дефекта да изпада в отчаяние, да се разочарова и да даде ход назад само няколко крачки преди успеха. Настойчивостта е умение, което трябва да се възпитава от ранна възраст. Не позволявайте на ума си да ви изиграе и не приемайте поражението като начин за справяне с някой проблем. Не знаете какво ще ви донесе утрешния ден. Един ден е достатъчен, за да преобърне живота ви и да ви изведе на последния етап от баира към постигането на вашата мечта.
7. Ще взема решение тогава, когато съм наясно какво точно да правя
Колкото повече мислите, толкова по навътре в задънената улица влизате. Претеглянето на рисковете, анализът на възможностите и чертаенето на план са важни фактори, но нищо не се случва докато няма решение и не са предприети действия. Твърде рядко разполагаме с цялата информация за вземане на решение. Стоп на колебанията и съмненията! Неуспехът не е краят на света, но е част от израстването и натрупването на опит по схемата „проба-грешка".
8. Сбъдват се мечтите само на късметлиите
Вярваме, че сме играчки в ръцете на съдбата. Това ни кара да мислим, че нищо хубаво няма и не може да се случи в живота ни, тъй като всичко е предопределено още преди да се родим. Това, което умът ни преценява като „късмет" при другите, често всъщност е резултат от невидима на пръв поглед продължителна и старателна работа. Труд. Повярвайте в мечтата си, направете всичко, което е по силите ви, за да я осъществите и ще се учудите колко бързо при вас ще дойде успехът и „късметът".
Щастието не идва. Идват умението и мъдростта да го забележим.