Наука24 октомври 2014

Най-плашещите съвременни технологии

Човечеството се страхува от разчленената ДНК и от кола без шофьор

Технологиите правят живота ни по-лек. Да си гледаш у дома филми с висока резолюция като на кино. Да си платиш всички сметки за 10 минути, без да висиш по опашки. Да си поръчаш каквото ти трябва и след 15 минути да го получиш на вратата на дома си... Всичко това е прекрасно, но до този момент, до който виртуалният свят не излезе изпод контрола на електронната банкова система или докато машините завземат планетата. За плашещите технологии пише How Stuff Works.

Интернет следенето

През 2013 година средно на месец над 380 милиона души посещават порталите на Google и Yahoo. Всяко писмо, изпратено чрез Gmail, всяка таблица и снимка се съхранява в Google Docs и всеки чат в Yahoo Messenger се трупа в мрежата от сървъри и центровете за обработка на данни. Може да се предположи, че цялата тази частна информация и персоналните данни се пазят в зашифрован вид и са защитени от чужди очи. Но така ли е това?

Бившият служител на Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън твърди, че спецслужбите активно контролират електронната поща, разглеждат търсенията, слушат телефонни записи от разговорите на милиони обикновени хора. Уж с цел да се предотврати евентуална терористична атака. Строго секретната програма «ПРИЗМА» на Агенцията е подкрепена от съда и на практика разрешава Google и Yahoo да бъдат задължени да разпрострат следеното и върху чуждестранни потребители на интернет. Агенцията е прониквала в сървърите на Google и Yahoo, без да уведоми компаниите. Мнозина приемат това за нарушаване на правата на човека.

Влизане с взлом в ДНК

Когато през 2003 година човешкият геном беше напълно разчленен, учените по цял свят започнаха да анализират над 3 млрд. базови двойки в човешкия геном, за да разберат причините за болестта на Алцхаймер, рака и други. Но това беше само началото. Реалната мечта на биотехнолозите е не само да разберат как и защо се държат така нашите ДНК структури, но и да сътворят нова ДНК, която би лекувала болести и би ремонтирала дейността на тялото от вътре.

Биопредприемачът Дж. Крейг Вентър, чиято компания помогна в създаването на картата на генова, излезе на нови висоти през 2010 година, когато създаде първата в света синтетична самореплицираща се хромозома. По неговите думи той създал живот.

При щастлив сценарий биолозите в най-близко бъдеще ще си изяснят как да програмират вируси и бактерии, за да създадат лекарства за всички опасни болести като рак или пък развитие на умствени отклонения.

При свръхужасен вариант обаче биотерористи могат да проектират смъртоносни супербактерии, които ще са предназначени за въздействие върху хората на генетично ниво. В статия от 2012 година The Atlantic разкрива на читателите си технологично правдоподобна схема как президентът на САЩ е убит от грип след заразяване с вирус, който поразил слабите брънки в генетичния му код.

Кибервойна

Представете си война, която протича само с помощта на компютрите. Става дума за тотална атака по електронната инфраструктура на една държава. Системите, контролиращи секторите, реагиращи на извънредни ситуации, банките, обектите – предмети на електронна търговия, управлението на енергосистемите, водоснабдяването, газоподаването и, разбира се, въоръжените сили са напълно компютъризирани. Грамотно осъществена атака може да доведе до сериозни сривове и да направи населението уязвимо за физическа заплаха.

През миналата година шефът на ФБР Джеймс Корни предсказа, че кибератаките скоро ще са многократно по-голяма заплаха за националната сигурност, отколкото международният тероризъм.

Подобни конфликти вече се случиха – през 2008 година – между Грузия и Русия, през 2012 година – между Северна и Южна Корея... Хакерите няколко пъти успешно атакуваха Пентагона, а някои терористични организации обучават свои войници как да атакуват по компютърен път.

Технологична сингулярност

Изкуственият интелект измина дълъг път от времената на първите компютри. Но хипотетичните опасности, свързани с неговото разпространение, не са се променили много.

През 1993 година професорът по математика от университета в Сан-Диего Върнър Виндж предлага термина «сингулярност» и го обяснява като възможност компютърните системи да придобият самосъзнание с помощта на високоразвит изкуствен интелект. Съвместната дейност на човек и машина ще е от полза за прогреса, а биодостиженията ще дадат възможност на лекарите да проектират човешкия интелект. Но винаги остава неприятната опция изкуственият интелект да стане толкова самостоятелен и бърз, че да престане да се подчинява на човешкия контрол. И няма никаква гаранция, че ако това се случи, технологичните ограничения и защити ще предотвратят масова трагедия.

Кола без шофьор?

В света всяка година умират в автомобилни катастрофи около 1,3 млн. души. 38 часа годишно един човек губи зад волана. Това е, без да се смятат дългите чакания в задръстванията на големите мегаполиси. Сега Google помага с GPS и скенер на покрива, за да не излезете от курса и да реагирате своевременно на движението на останалите транспортни средства, да фиксирате статичните обекти и човекопотока. Към днешна дата колите-роботи без шофьор са все още на стадия бета-тестване, но десетки от тях вече са минали изпитанията по пътищата на Калифорния и Невада.

Хипотетичните опасности се крият не толкова в програмен срив по време на пътуване, а в превключването от автоматичен режим на „човешко" управление. Гласът на компютърния шофьор предупреждава човека за предстоящи ситуации, които изискват ръчно управление – например при високопланински път или приближаващ контролно-пропускателен пункт. Инженерите на Google все още решават колко време е необходимо за тази цел и какво да се прави, ако например шофьорът е задрямал...