Приказка за ненужната саможертва

- Тук ли е опашката за жертвоприношение?

- Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие - 853.

- Олеле… И кога ще ми дойде редът?

- Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?

- В името на любовта. А вие?

- В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!

- А какво ще жертвате?

- Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен - нищо.

- О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. Мен ми е мъчно за него. Плаче! Так и живеем…

Вратата се отваря и се чува глас: «№ 852, заповядайте!».

- Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

№ 853 се свил на кравайче и си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.

- Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?

- Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.

- А защо? Защо не веднага?

- Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби...Питам го: „Защо така с мен се отнасяш, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?». А какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас: „Следващият № 853!“.

- О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!

- Заповядайте, седнете. Какво принасяте в жертва?

- Връзката си…

- Ясно… Я да видим.

- Ето… Вижте, тя не е много голяма, но е симпатична. И е сравнително нова, неизносена, ние се запознахме преди половин година.

- В името на какво искате да пожертвате връзката си?

- За да запазя семейството…

- Чие семейство, вашето ли? Налага ли се?

- Ами да! Мъжът ми има любовница, дълго време вече ходи при нея, лъже, нямам сили вече.

- А вие?

- Какво аз? Появи се в живота ми друг човек, имаме връзка.

- Връзката с него ли искате да пожертвате?

- Да… За да запазя семейството.

- Нали казвате, че мъжът ви има любовница, а вие – друг мъж. За кое семейство говорите?

- Ами още сме женени по документи, значи сме семейство.

- Значи това ви устройва?

- Не! Как може? Все плача и преживявам.

- Но да промените нещата и да започнете официално нова връзка не желаете, така ли?

- Ми не е толкова дълбока новата връзка, ей така – за прекарване на времето е. Няма да ми е жал за нея.

- Щом е така, направете вашата саможертва.

- Казаха ми, че давате някакъв филм тук. За бъдещето. Защо не ми го пуснете и на мен?

- Филмите са различни. На някого пускаме филм за бъдещето, на друг – за миналото… На вас ще пуснем филм за настоящето. Гледайте.

- О, Боже! Та това съм аз. Ужасно изглеждам. Не, не е истина, аз се грижа за себе си.

- Ето как душата ви се проектира върху външността ви.

- Прегърбени рамене, устните увиснали надолу, очите мътни, провиснали коси…

- Така изглеждат хората, когато душата плаче…

- А това момче кое е? Добре изглежда… Притиска се в мен!

- Не го ли познахте? Това е мъжът ви, в проекцията на душата.

- Що за глупост? Мъжът ми е възрастен човек.

- В душата си е дете. И се притиска към майка си…

- Той и в живота е такъв. Все да се присламчи, да се докопа.

- Значи, не вие към него, а той към вас?

- Аз от малка знам – жената трябва да е по-силна, по-мъдра, по-решителна. Тя трябва да ръководи семейството и да насочва мъжа си.

- Силната, решителна и мъдра мамичка трябва да ръководи своето момче-мъж. Така излиза. И да му се поскара, и да го приласкае, и да прости. А вие какво искахте?

- Но аз не съм му майка, а жена! А във филма той е толкова виновен. И отново ще хукне при онази повлекана, а аз въпреки всичко го обичам!

- Разбира се, нали момчето ще си поиграе в пясъчника и ще се върне у дома. При любимата мама. Ще поплаче в престилката й, ще се извини… И ето го краят на филма. Да приключваме срещата. Ще жертвате ли любовта си? Не размислихте ли?

- А защо не ми показахте бъдещето?

- Защото го нямате. При такова настояще вашият „малчуган" ще избяга, ако не при друга жена – към болест някоя. Или изобщо в нищото. Ще намери начин да изпълзи из под майчината пола. Той също иска да порасне.

- Но аз какво да правя? Заради какво да се саможертвам тогава?

- Вие решавате. Може би ви харесва да сте майка. Повече, отколкото да сте жена.

- Не! Искам да съм любимата жена!

- Мамичките също понякога са любими жени. Е, какво? Готови ли сте да се саможертвате? За да запазите това, което имате и мъжът ви да си остане момченце?

- Не… Не съм готова. Трябва да помисля.

- Разбира се, ние даваме време за размисъл.

- А съвети давате ли?

- Охотно и с удоволствие.

- Кажете ми, моля. Какво трябва да направя, за да порасне мъжът ми?

- Вероятно да престанете да бъдете мамичка. Да се обърнете с лице към себе си и да се научите да бъдете жена. Жена. Съблазнителна, вълнуваща, загадъчна, желана. Такава, на която се пеят серенади и се подаряват цветя, а не такава, на която и плачат в пазвата.

- Мислите ли, че ще помогне?

- Обикновено да. Но само в този случай, ако изберете да сте Жена. Ако ли не, заповядайте отново. Връзката ви с мъжа извън семейството е забележителна, ще я вземем с удоволствие. Знаете ли колко хора по света мечтаят за такава връзка? Така че, ако решите да пожертвате тази връзка в полза на нуждаещите се – заповядайте.

- Ще помисля…

№ 853 разтреперана излиза от кабинета здраво притискайки към гърдите си връзката, която е искала да пожертва.

№ 854, треперейки от вълнение, влиза в кабинета. 

Източник