Наука27 август 2015

Взирането в очите като наркотик

Странен експеримент вади наяве демоните от душата

Преди няколко години психологът Джовани Капуто от Университета в Урбино, Италия, събрал 50 доброволци и помолил всеки от тях в продължение на 10 минути да се вгледа задълбочено в очите си в огледалото. Задължително условие в експеримента било това да се случи в мрачна, слабо осветена стая. След няма и минута повечето от участниците в експеримента започнали да изпитват доста странни усещания.

Отражението им в огледалото започвало да се деформира. Лицето заприличвало на животинска муцуна, на чудовище или пък приемало облика на починали членове на семейството. Това явление Капуто нарекъл "Илюзията на промененото лице".

Още по силен е ефектът, ако вместо в огледалото, се взирате в очите на друг човек. Това сочи публикацията от друг експеримент на същия учен, излязла в Psychiatry Research.

Капуто разделил 40 доброволци по двойки. В лошо осветена стая те се вглеждали един в друг от разстояние 1 метър. Заради слабата светлина чертите на лицата леко се размивали, респондентите ги виждали, но не съвсем отчетливо.

Някои двойки били поставени с гръб един към друг и им било казано да се концентрират върху стената. На никого не било обяснено защо е там. Съобщено било, че е възможно по време на експеримента участниците да имат медитативни преживявания.

Хората, които се били вторачвали в очите на другия от двойката, разказали за странни усещания. Времето сякаш вървяло по-бавно, светът за тях станал по-ярък, шумовете – по-гръмки, отколкото би трябвало. 90% от тях заявили, че лицето на партньора им се струва променено. Споменали думата „приказно". 75% от респондентите видели чертите на чудовища, 15% - лицата на свои починали роднини.

Капуто пише, че всички те са усетили симптоми на дисоциация. В психологията този термин се използва при отдалечаване или излизане от реалността. Или с други думи: 90% от хората в първата група са имали халюцинации.

Хората от втората група не видели нищо.

Според учения, когато се съсредоточим в една точка пред нас, периферното ни зрение отслабва. "Дупките" в зрението мозъкът пълни с парченца от подсъзнанието. На този принцип действат и всички халюциногени – естествени и синтетични.

Колкото до хората от втората група, които трябвало да гледат стената, те не могли да се съсредоточат в една точка, погледът им блуждаел по цялата площ.

По това какво вижда човек при такива обстоятелства, може да се гради хипотеза какво се случва в душата му, пише Scientific American. Експертите твърдят, че ако по някаква причина отсъства част от визуалната информация, мозъкът я заменя с фрактали информация, натрупана в подкорието.