Наука23 март 2016

Защо ни умиляват котенцата и кученцата

Допамин или педоморфизъм?

Случвало ли ви се е да се умилите от малко котенце или кученце? Едва ли ще има някой, който да отговори на този въпрос отрицателно.

Журналистът от The Wall Street Journal Робърт Саполски си задава въпроса – защо реагираме на малките пухени същества както бихме реагирали на бебета и малки деца? Заради големите очи? Или заради сладките муцунки?

Изследванията на учените сочат, че визията на бебетата (както човешките, така и животинските) предизвиква в мозъка ни гейзер от току що прясно произведен допамин и ние просто не можем да се сдържим да възкликнем: „О, колко си сладичко!..."Допаминът е невромедиатор на удоволствието и наградата, който произвеждаме, когато мозъкът ни реши, че минаваме през благоприятен за нас опит.

Колкото по-миличко е бебчето, толкова повече допамин изхвърляме и толкова по-емоционални ставаме. Но това не е всичко. The Wall Street Journal пише при какви обстоятелства човек би се загрижил в по-голяма степен за симпатичното скимтящо животинче.

Мозъкът не прави разлика между човешко и нечовешко дете.

През 2012 година The Huffington Post публикува статия за значението на „педоморфизма“ - търсенето и разпознаването на детски черти в бебето. Тезата е малко по-различна от „допаминовата".

„Възможно е при древните майки да е възникнала мутация на ДНК и те да са предпочитали да обгрижват по-внимателно бебета с големи очи и кръгла глава. Ето защо първите наследнички на Ева са били по-грижливи с „милите" бебета – тези, които като пораснат, ще са красиви и силни и ще произведат още по-красиви деца“.

Проведено с японски маймуни макак изследване показало, че те също предпочитат да разглеждат не фотографии с възрастни екземпляри, а снимки с малчугани – независимо дали човечета, маймунчета, кученца, котенца, пиленца, пише още The Wall Street Journal.