Британецът, „декодирал“ Втората световна

Точно на 23 юни, когато Великобритания реши да напусне Европейския съюз, се навършиха 104 години от рождението на един знаменит британец, изиграл важна роля за победата на съюзниците във Втората световна война. 

Алън Матисън Тюринг е роден през 1912 г. в Лондон като второто и последно дете в своето семейство. До пенсионирането си родителите му живеят в Индия, а той остава в Англия с по-големия си брат Джон. От съвсем малък Алън изпитва силно влечение към точните науки и конкретно към криптологията. Днес математическият гений е смятан за основател на компютърните науки, баща на теоретичната информатика, един от хората, дали най-голям принос за главоломното развитие на технологиите през ХХ век. Уви, тези признания Тюринг така и не е писано да чуе приживе... 

В колежа „Шерборн", където Алън учи, той се сприятелява с година по-големия Кристофър Моркъм. Той бързо се превръща в единствен близък приятел на бъдещия гений, но отношенията им приключват още през последния срок в „Шерборн", когато внезапно Кристофър умира от туберкулоза. Тази загуба разтърсва Тюринг и му причинява огромна мъка. Той губи религиозната си вяра и се насочва към атеизма. 

Докато учи математика в „Кингс Колидж" в Кеймбридж, хомосексуалността му окончателно се превръща в част от неговата идентичност. Завършвайки колежа, който се превръща в негов истински дом, Алън прави дисертация за централната гранична теорема. Постига такъв успех, че едва на 22 години е поканен да работи в „Кингс Колидж“. Пред Тюринг се открива блестяща кариера, всички врати за него изглеждат отворени...

От 1936 до 1938 г. той защитава докторантура по математика в Принстън. Преформулира теоремата на Курт Гьодел, замествайки универсалния формален език, основан на аритметиката, с просто и абстрактно изчислително устройство, което извършва действия с произволни числа. Машината може да чете, пише, да изтрива символите върху условна среда, която ученият нарича лента (а днес сме свикнали да назоваваме компютърна памет). Тюринг доказва, че подобна машина е в състояние да извърши произволни математически изчисления, ако те бъдат представени като алгоритъм. Изобретението му по-късно ще се превърне в модел за разработването на първите компютри. С мощта на брилянтния си ум той пише три забележителни статии върху математически проблеми, които придобиват голяма популярност дори извън професионалните среди. 

През 1938 г. американският математик Джон фон Нойман предлага на Тюринг временна длъжност в Принстън, но той отказва и се връща в Англия. Там е нает от британските военни за секретната мисия в „Блечли парк". Проектът има за цел да декодира шифъра, използван за свръхсекретните съобщения от немската армия. Тюринг и екипът му се изправят пред почти невъзможно за решаване предизвикателство, защото комбинациите от възможни ключове се оказват над 159 трилиона, а германците ги променят на всеки 24 часа!

Въпреки че мисията отнема много време и усилия, чрез разработването на високоскоростния компютър „Бомбата", започват едновременно да се тестват хиляди варианти за разбиване на шифъра, наречен „Енигма". За съжаление, скоро става ясно, че хората и тогавашните машини не успяват да декодират със същата скорост, с която германците усъвършенстват шифъра. 

Финансовите ресурси също не достигат. Тюринг и колегите му пишат писмо до премиера Уинстън Чърчил, обяснявайки трудното положение, в което се намират. Към края на войната броят на „Бомбите" е вече около 200. В определен етап екипът от учени започва да работи с Colossus - един от първите компютри с електронни лампи. И ето че големият успех става факт.

Разбивайки окончателно криптографската машина „Енигма", англичанинът спасява милиони човешки животи. През 1946 г. Тюринг е удостоен с Ордена на Британската империя за работата си в „Блечли Парк".

Алън Тюринг продължава да се занимава с наука и конкретно с морфогенеза, докато през 1952 г. не се разкрива пред обществото хомосексуалната му връзка с 19-годишния Арнолд Мъри. По онова време хомосексуализмът е престъпление и двамата са изправени пред съд. За да избегне затвора, Тюринг се съгласява да се подложи на едногодишно хормонално „лечение“. Отнети са му доста привилегии, прекратява се работата му за правителството. 

Унизен от развитието на обстоятелствата, през 1954 г. Алън изяжда ябълка, потопена в цианид, и по този начин слага край на живота си. Няколко години след смъртта му световното научно общество отдава почит и признание към един от най-великите учени на ХХ век. 

През 2014 година излезе филмът „Игра на кодове" (The Imitation Game), пресъздаващ живота на британския гений. Една вдъхновяваща продукция за вълнуващата история на нашето време, която започва в мрачните дни на Втората световна война. 

Източници:

www.turing.org.uk

Уикипедия