НаукаДжо Витале / 19 декември 2016

Как да събудите музата си

Просто вземете химикалката и започнете да пишете - все едно какво

Чакате ли с векове да дойде вдъхновението ви за писане? Има писатели, които така правят. Повечето от хората, които се записват на моите курсове по творческо писане, търсят бърз достъп до копчето за подклаждане на вътрешните пламъци на вдъхновението. Макар да им разкривам някои похвати, по принцип не съм им привърженик.

Защо ли? Помислете си за последното си работно място (или дори за мястото, на което сега работите). Дали ходите на работа само когато у вас се породи вдъхновение? Съмнявам се. Ходите на работа, защото трябва да го правите, защото ако не отидете на работа, няма да ви платят.

Същото важи и за писането. Джек Лондон съветвал писателите да преследват музата си с прът в ръка, а не да седят и да чакат да похлопа на въображаемата врата на ума им. Самият аз не бих се изразил така свирепо, но мен ако питате, на прав път е бил старият Джек.

Опитът ми показва следното: започвате да пишете и музата ви спохожда. Незнайно как кралицата на творчеството долавя полъха от вашата работа, проследява нишката и се настанява на рамото ви.

Но се появява едва когато вие сте направили първата крачка.

Ето пет предложения, с които да си помогнете да направите първата стъпка и да не спирате, щом веднъж сте се захванали с писането.

1. Просто започнете.

Поставете химикалката върху листа хартия и я движете! Пишете, каквото ви хрумне! Каквото и да е! Отец Ерик Бътъруърт казвал, че успял да напише толкова много книги, статии, проповеди и радиопредавания, защото всеки ден започвал с писане на пълни безсмислици. Майсторът на научната фантастика, Рей Бредбъри, излагал на белия лист свободни асоциации всяка сутрин, докато идеята не изниквала. Пишете онова, което ви идва на ум. Рано или късно ще се натъкнете на златна жилка, ще почувствате окриление и писането ви ще потръгне с лекота. Безсмислиците ще се превърнат в мъдри слова, свободните асоциации ще станат поглъщащ вниманието разказ.

2. Не редактирайте!

Изключете монитора си, за да не виждате думите, които сте написали, затворете очи, пишете на сляпо. Но не редактирайте! Музата търси възприемчив ум, а не редактор. Ако редактирате, докато пишете, няма да пишете. Бъдете непосредствени. Проявете смелост. Просто кажете онова, което искате да кажете. „Първо го записваш, после го оправяш" е уместен надслов тук.

3. Напишете писмо.

Вероятно ще ви се стори по-лесно да напишете писмо до приятел, отколкото статия за списание. Защо е така ли? Защото писмото е изпълнено със сърдечност, лично е и съдържанието му е насочено към конкретен човек. Голяма част от текстовете с хипнотично въздействие се зараждат като лични писма. Ставаме стеснителни, когато пишем за публика. Номерът е да пишете всичко като лично писмо. Започнете с „Мила мамо," разкажете каквото имате за разказване и завършете с „Много те обичам и те прегръщам." По-късно редактирайте миш-маша. И хоп! Ето я вашата статия!

4. Използвайте подсказки.

Това е много важна тайна при създаването на текстове с хипнотично въздействие. Направете си списък с думи-подсказки, от които да черпите. Избирайте си от този списък и ги използвайте, за да преминете към следващото изречение. Примери за такива думи са: защото, и, или.

Когато по време на писане се почувствате блокирани и не можете да преминете към следващата мисъл, използвайте някоя от тези думи. Тя ще ви подтикне или ще ви подскаже посока към следващата мисъл.

Да приемем, че сте написали следното изречение: „Писането на текстове с хипнотично въздействие кара читателя да не може да се отдели..." и не ви хрумва какво да напишете след това; тогава просто добавяте дума- подсказка към изречението си и записвате онова, което ви е хрумнало. Например: „Писането на текстове с хипнотично въздействие кара читателя да не може да се отдели от текста, защото изреченията са така умело подредени, че никой не може да им устои." Схванахте ли идеята? Съюзната дума ви подсказва следващата мисъл. Опитайте!

5. Отпуснете се.

Оставете химикалката. Протегнете се. Затворете очи и поемете дълбоко дъх. Издишайте със силна въздишка. Аааааааххххххх.

Добре се чувствате, нали? Музата обича да спохожда писатели, които не са напрегнати, а са в добро благоразположение на духа. Както казва Чарли Паркър: „Не свирете на саксофона. Оставете го той да свири на вас."

Не пишете. Нека писането да пише.

Помислете върху думите ми.

Из "Хипнотичните думи", Джо Витале