Как езикът е променил човечеството?
Светът върви към едноезичие, твърдят учени
Езикът, по всяка вероятност, е единствената черта, която отличава човека от най-близките му роднини – шимпанзетата. Всички останали различия са следствие от съществуването на езика, твърди професор Марк Пагел, ръководител на Еволюционната лаборатория към Университета в Рийдинг.
„Езикът дава възможност на човек да „присади" мисъл от своя мозък директно в мозъка на някой друг без никой от участниците да извърша операция", нагледно обяснява професорът.
Хората използват определен ритъм от звуци – техният език, за да внедрят своите вътрешни нагласи в мозъка на някой друг и да нагодят този друг в полза на собствените си интереси. В този смисъл езикът е форма на социално учене.
Социалното учене е вид визуална кражба – когато един човек може да наблюдава друг, той може да открадне и да се възползва от най-добрите му идеи, мъдрост и умения, без да се налага да инвестира собственото си време, за да достигне до тях самостоятелно.
За да предпазят своите идеи и знания, и облагите от тях, неандерталците са прибегнали до отделянето си в малки родови групи, които споделят знанието само помежду си. За разлика от тях, хората са се свързали в по-големи групи и са създали езика.
„Езикът е еволюирал като решение на проблема с визуалната кражба и като начин да се експлоатира кооперацията и обмена", твърди професор Пагел.
Пагел определя езика като „социална технология", която позволява на несвързани индивиди или групи да взаимодействат и да си бъдат полезни. Според археологическите справки, именно този обмен на идеи и взаимопомощ предшества първите големи миграции на хора по планетата и става предпоставка за експлозивен скок на човешкото население на Земята.
В течение на хилядолетията обаче, се развиват хиляди езици, чиито разлики до днес затруднява и забавя обмена на идеи, технологии, та дори и на гени. При естествената склонност на човека към коопериране, множеството езици не са практични.
„Съдбата на човечеството е да бъде един свят с един език", заключва професор Пагел. Но той призовава хората да пазят езиковото си наследство, защото всеки език олицетворява безбройните начини, по които човешкият ум възприема и рефлектира света около себе си.
„Както всеки вид се нуждае от генетично разнообразие, за да остане жизнеспособен, така и хората се нуждаят от езиковото разнообразие, за да останат интелектуално и творчески устойчиви", заявява професор Пагел.
Загубата на един език би означавало да стесним и ограничим многообразието и изразната дълбочина на човешкия интелектуален, съзидателен и експериментален капацитет.
Източник: naturecom
Нашите харесвания и нехаресвания могат да оформят вярванията ни за света около нас
На 90 г. почина авторът на „Мисленето“– нобелистът Даниъл Канеман
Слушайте 5 минути на ден и животът ви напълно ще се промени
Чистите тибетски лечебни дзен звуци намаляват стреса и тревожността, действат болкоуспокояващо
Чипираният пациент на Мъск играе шах със силата на мисълта
Парализираният от раменете надолу мъж: „Започнах да си представям как курсорът се движи"
Равноденствие и слънцестоене – знаете ли разликата?
Приликата е само, че и двете се случват два пъти годишно и са свързани със Слънцето
Полюсите на Титан са опасани с идеално прави линии
Учени изследват геоложката характеристика на спътника на Сатурн
Starship на SpaceX все пак успешно излетя и достигна орбита за първи път
Накрая изгоря над Индийския океан, но напредък има
Първият отворен AI модел на български език вече е достъпен за всички
Обучен е с над 3 милиарда български изречения и се състои от 7 милиарда параметъра
Слънцето не е било толкова активно от 2017 г.
На 8 април 2024 г. пълното слънчево затъмнение ще разкрие великолепната корона на нашето светило
Вероятността хората да изчезнат заради изкуствения интелект е до 10 процента
Експерти по машинно обучение са категорични, че AI ще доведе до напредък в науката и културата, но и ще създаде нови заплахи
Хипотеза: още 5 подобни на Земята светове се крият на края на Слънчевата система
Младото Слънце може да е уловило няколко екзопланети с размерите на Марс или Меркурий, които още не сме открили
Пчелите са идеалните „екологични детективи”
Докато търсят храна, те „събират” и замърсители от въздуха, почвата и водата
Компанията Neuralink на Илон Мъск имплантира мозъчен чип на човек
Целта е чипираният, който е скован от парализа, да предава мислите си на компютъра и да общува със света и близките си
Откриха изцяло нов клас живи организми в храносмилателната ни система
Запознайте се с новата неразделна част от човека – обелиските
Съвпадът Марс и Меркурий на 27.01 ще е най-близката планетарна среща през 2024 г.
Най-ясно звездният спектакъл ще се вижда от Нова Зеландия
Унгарец предупреди берлинчани за метеорит 75 минути преди падането му
Това е едва осмият път, в който такова явление е успешно предсказано