Как езикът е променил човечеството?

Езикът, по всяка вероятност, е единствената черта, която отличава човека от най-близките му  роднини – шимпанзетата. Всички останали различия са следствие от съществуването на езика, твърди професор Марк Пагел, ръководител на Еволюционната лаборатория към Университета в Рийдинг.

„Езикът дава възможност на човек да „присади" мисъл от своя мозък директно в мозъка на някой друг без никой от участниците да извърша операция", нагледно обяснява професорът.

Хората използват определен ритъм от звуци – техният език, за да внедрят своите вътрешни нагласи в мозъка на някой друг и да нагодят този друг в полза на собствените си интереси. В този смисъл езикът е форма на социално учене.

Социалното учене е вид визуална кражба – когато един човек може да наблюдава друг, той може да открадне и да се възползва от най-добрите му идеи, мъдрост и умения, без да се налага да инвестира собственото си време, за да достигне до тях самостоятелно. 

За да предпазят своите идеи и знания, и облагите от тях, неандерталците са прибегнали до отделянето си в малки родови групи, които споделят знанието само помежду си. За разлика от тях, хората са се свързали в по-големи групи и са създали езика.

„Езикът е еволюирал като решение на проблема с визуалната кражба и като начин да се експлоатира кооперацията и обмена", твърди професор Пагел.

Пагел определя езика като „социална технология", която позволява на несвързани индивиди или групи да взаимодействат и да си бъдат полезни. Според археологическите справки, именно този обмен на идеи и взаимопомощ предшества първите големи миграции на хора по планетата и става предпоставка за експлозивен скок на човешкото население на Земята. 

В течение на хилядолетията обаче, се развиват хиляди езици, чиито разлики до днес затруднява и забавя обмена на идеи, технологии, та дори и на гени. При естествената склонност на човека към коопериране, множеството езици не са практични. 

„Съдбата на човечеството е да бъде един свят с един език", заключва професор Пагел. Но той призовава хората да пазят езиковото си наследство, защото всеки език олицетворява безбройните начини, по които човешкият ум възприема и рефлектира света около себе си. 

„Както всеки вид се нуждае от генетично  разнообразие, за да остане жизнеспособен, така и хората се нуждаят от езиковото разнообразие, за да останат интелектуално и творчески устойчиви", заявява професор Пагел. 

Загубата на един език би означавало да стесним и ограничим многообразието и изразната дълбочина на човешкия интелектуален, съзидателен и експериментален капацитет. 

Източник: naturecom