Малки акули се раждат в лаборатория – това е успешният резултат от експеримент в Морския институт в Нов Южен Уелс, Австралия. Изкуствената утроба представлява структура от аквариуми, тръби и системи за обмяна на веществата.
Морският биолог Ник Отуей е натоварен със задачата да измисли алтернативна програма за размножаването на застрашената в австралийски води пясъчна тигрова акула. Така че той създава изкуствена утроба и родилна среда.
Обикновено след чифтосване, женската акула произвежда около 40 ембриона, разделени в две отделни матки. Около година отнема на бъдещите акули да се развият, но още в утробата те проявяват хищническия си нрав. Два месеца след зачатието им жълтъчените им запаси свършват и ембрионите акули започват да изяждат братята и сестрите си. Така преди раждането във всяка матка остава само по една акула – най-голямата и най-силната, вече оформен хищник и опитен ловец.
След подобна подготовка от природата новородените акули са напълно пригодни за самостоятелен живот. И все пак, ловът, както и сравнително ограничените възможности за възпроизводство (женската е бременна в продължение на година, а след като роди, отнема още около една година преди да може да зачене отново), правят пясъчните тигрови акули застрашен вид.
За първи опит в лабораторната матка екипът морски биолози избират да отгледат бебета брадати акули, защото те се развиват по подобен на тигровите акули начин, но са по-малки, не са застрашен вид и по-лесно се отглеждат в изкуствена среда. Успешният експеримент показва, че този метод може да работи в случай на нужда.
И все пак, самият му създател е на мнение, че е много по-добре да се инвестират време и средства в изучаването и защитата на акулите в естествената им среда, отколкото в изкуствени родилни.
Източник: wired